автор: osi4kata

Скъпо Дневниче,

Полунощ е и аз съм си легнала, но сън не ме лови. Котю спи в краката ми. Каталясал е. Беше доста емоционален ден, дори и за него.
Григор дойде, има-няма четвърт час след като му се обадих за помощ. Носеше си докторската чанта. Май досега не съм споменавала, че е лекар, а?! Ок. Григор е уважаван хирург в частна клиника. На четиридесет години е и досега не се е женил, за разлика от малкия си брат (покойния ми съпруг Робинзон), който го е сторвал и заради него. Та, дойде Григор значи и веднага се впусна да осеферва пораздвижилия се междувременно Иван. Отвори му очите и гледа из тях, после го потупа по бузите, помоли ме да му донеса вода, напръска го малко и по някое време пострадалият се надигна и се развика по адрес на Пильо. Ох, май му е станало нещо на главата – казах аз с добре изиграно притеснение, обръщайки се към Григор. Това е бившият ми годеник – Иван. Подхлъзна се на паркета и си удари главата във вазата. Много се изплаших, помислих че е дал фира. Григор взе да се смее и каза, че брат му си е свършил добре работата – оспамил ми е речника с неговия жаргон. Не поиска повече обяснения за случилото се и аз останах с впечатлението, че опашатата ми лъжа е хванала дикиш. Иван се опита да продължи с небивалиците, но аз му хвърлих смразяващ поглед и го пресякох още преди да е споменал името на Пильо. После Григор го закара до тях, защото според него човек с комоцио не би трябвало да шофира. Чак когато излязоха , аз забелязах че плика с парите е все още на масата... Отворих го и вътре наистина имаше чек за сто хиляди. Първо си мислех да го скъсам, но после реших, че сто бона никак няма да ми се отразят зле. В края на краищата, всеки трябва да си плаща гяволъка. В дъното на цялата ми сегашна мизерия са Иван и малоумната му съпруга- Жижи, мъртвата вече наркодилърка и нимфоманка. За умрелите или нищо, или само хубаво – казват хората, но в този случай ми е трудно да се въздържа!Да ме прощавате и ти, и всички останали! Още утре ще осребря чека и ще наема детегледачка за Алеко. Фул-тайм!

Призракът на Пильо не се е появявал след инцидента, но имам съмнения, че няма да ме остави на мира. Ще довтаса пак отнякъде! Опс, ей в този момент получих съобщение от Григор. Пита ме дали да дойде. Поглеждам стенния часовник – 2:34 след полунощ е. Доста странно.. , но щом е решил сега да дойде – що пък не! Той е единственият чичо на Алеко - моя син, който осиротя преди да се роди... Казвам му да идва и ставам да се облека, явно тази нощ няма да се спи. Като че ли за мен има някакво значение дали е ден, или е нощ.... Поглеждам в детската стая – Алек спи, вдигнал е ръчички нагоре и лицичето му е обърнато на една страна. Няма по-чист образ на този грешен свят от образа на заспало бебе. Всички се раждаме на тази земя невинни, а после се израждаме в чудовища. Несигурността и разочарованията, с които се сблъскваме постоянно ни правят такива. И няма друга противоотрова срещу озверяването, освен любовта. Как бих искала да мога да обичам всички живи същества така, както обичам новородения си син!

Обличам си долнището на анцуга и дълга развлачена фланела. Гърдите ме болят и са твърди и горещи, но капка мляко не излиза, докато правя опити да изцедя нещо от тях, с помощта на смешната помпа за кърмачки.

Ще се наложи детето ми да мине на изкуствено хранене. Чела съм из разни форуми за бременни, че вследствие внезапен стрес кърмата може да секне отведнъж, но не го вярвах.. Ето, че ми се случи. Излиза, че всичките ми планове се провалят.Излиза, че съдбата наистина не може да бъде контролирана! Мразя да съм безсилна, мразя да съм самотна, мразя да съм вързана! Мразя, мразя, мразяяяяяя!

Правя си кафе и мимоходом отбелязвам единствения плюс в моя полза при създалата се ситуация. Ще мога да ям и пия, каквото си пожелая без риск да навредя на детето си....Докато вадя млякото от хладилника се сещам, че кърмата от буркана е достатъчна само за още едно хранене и звъня на Григор да мине през денонощния супермаркет Нов Свят, за да купи една кутия с бебешка каша. Григор казва - добре! И затваря веднага, явно шофира.

Пускам телевизора на енимъл планет и гледам безразлично как се размножават слоновете. Ей, така само за да гледам нещо. Котю се мотае между спуснатите ми от канапето крака и ме подхапва чат-пат. Гладен е.

Григор идва и носи един кашон с бебешки каши, също така бутилка водка, червен хайвер, пушена сьомга, крема сирене и пакет гръцки сухари. Слага всичко на масичката в хола и вади от барчето две чаши. Аз отварям кутийките с хайвера и кремата, нареждам сухарите в панерчето за хляб и давам по една чинийка и ножчета. После пием водка. Една, две, три... Сухи. Не си говорим през цялото време. След третата водка Григор изведнъж ме пита – Откога се появи привидението при тебе?. Задавям се леко с хапката сухар, гарниран с червен хайвер, Григор се пресяга и ме тупва по гърба. Преглъщам. К‘ви привидения те гонят пък теб, бе човек? – опитвам се да го играя нормална, но не ми минава номера. Рени, - продължава девер ми... Роби беше и при мен тази вечер. Каза ми всичко. Иван също ми разказа това-онова. Според мен, най-добре е да не оставаш сама с бебето. Тези двамата няма да ви дадат мира. Оставам тук. – категорично декларира Григор и си сипва четвърта водка. Чакай, чакай! Как така? А Маги? Тя ще се навие ли да се нанесе тук? – викам... Не. Маги вече е минало – казва Григор и ми пояснява, че се били се разделили, защото Маги заминавала на работа в Дубай и просто нямало смисъл да предължават с връзката си . После започва да говори, че според него няма да мога да се справя сама, което е абсолютната истина, трябва да призная.. Чувствам как краката ми омекват от водката и езикът ми надебелява. Но също така едно необяснимо спокойствие ме залива и напрежението в гърдите ми намалява. Това ли е, което искаше да говориш с мен на утрешния обяд? – питам аз. Не, друго е – казва Григор.. Продадох къщата на родителите ни. Половината пари са за теб и Алеко. Алеко е пълноправен наследник. Сумата е внушителна. Можеш да си позволиш да не работиш, докато Алеко тръгне на училище, дори повече. Парите, които ви се падат са близо един милион. Родителите ни живееха в Залива, знаеш че имотите там са скъпи.

Ново двайсет! Появи се още един организатор на живота ми! Ставам, измърморвам някакви извинения и си лягам. Таванът се завърта над мен и а-ха, да се стовари отгоре ми, Пияна съм на талпа и съм гневна! Тия хора нямат ли си друга работа, че са се вторачили в мен?! Защо не ме оставят да си живея нормално в компанията на тримата мъже на живота ми. Нищо, че единият е котарак, а другият е призрак, който се появява само, когато има зор.. Те повечето мъже са такива, тъй че това може да мине за съвсем нормално..

Скъпи Гарончо! Наближава утрото на новия съботен ден. Аз съм полу-мъртва от пиячка, гърдите ми са възпалени и ме болят (сигурно имам мастит), призракът на съпруга ми не се прибра, а в кухнята трополи брат му, който се настани у дома. Синът ми спи и когато се събуди, ще трябва да бъде нахранен с изкуствена храна. И на фона на тази почти абстрактна реалност , животът ми трябва да продължи. Защото така се налага! Малко преди да заспя в главата ми изскоква мисълта, че единственото нещо, което не ми липсва, е пари. Утре ще бъда с над един милион по-богата.

Три часа по-късно се събуждам, защото не мога да дишам. Цялата горя, а ми е адски студено. Завличам се до банята и влизам под горещия душ. Става ми още по-зле, но от гърдите ми шурва мляко, като от пръскачка. На прага на душ-кабината е седнал призракът на Пильо, но доста избледнял. Почти се слива с парата. Пилче – казва ми той. Тоя дъртак – брат ми е като трън в задника. УмрЕ си да се притича на помощ! Аз заради него се изнизах от вкъщи още петнадесет годишен. Дебнеше ме на всяка крачка и ми четеше проповеди непрекъснато. Голяма досада е! Трябваше да стане поп. Обаче, в интерес на истината, не ме портеше на нашите! Не е лош, но хич го няма в забавленията. Скучен стар пън. Интересът му към теб е със съмнителен произход, най-вероятно е видял у тебе обект за спасяване... Пильо, прекъсвам го аз – вярно ли пласирахте дрога с Жижи? Вярно е, нали? .. Робинзон се разнася из парата, обсебила цялата баня и си тананика „Йо-йо, ноубоди ноус ю а‘ нот къмин‘ хоум“... И подозрението ми се потвърждава на 100%. Щом на Пильо не му изнася нещо – прави се, че не иде реч за него.

Пия един парацетамол, изсушавам си косата, включвам „духалката“ и си лягам на канапето пред тиви-то....

Събуждам се от ръка, която докосва челото ми... Григор. Надвесил се е над мен и ме проверява за температура. В едната си ръка държи празно шише с биберон. Имате температура, милейди – казва ми той. Боли ли ви нещо?

Казвам му за гърдите ми и той настоява да види. Показвам ги.. Нали е лекар... Григор ги разглежда, попипва тук-там и клати неодобрително глава. Откога са зачервени ? – пита. Разказвам му, че от снощи и че преди това не съм имала проблеми. Казах му и за кърмата, която изби под горещия душ. Той ме завива, донася си чантата, после ми бие една доза антибиотик и ми обясни, че съм анемична и маститът ми е на двете гърди, което било доста опасно – можело да доведе до образуването на абцес. Обяснява ми, че когато Алек се събуди ще го прегледа, защото е много вероятно да е развил инфекция с В-стрептококи и при кърменето да ми я е предал на мен. След това ми казва, че баща ми се е обаждал сутринта да пита как сме. Мила била почти напълно възстановена и мислели да дойдат за вечеря, те щели да донесат всичко. Супер! – промърморвам аз и потъвам в мъгла...