автор: osi4kata

Някога много отдавна,
преди повече от петстотин години, през девет планини в десета, почти на другия край на земята, живял един цар и царувал над малкото си царство, тъй както доста царе царуват - пирувайки денонощно и забавлявайки се.

Негово Превъзходителство бил заобиколен от цяла сюрия благородници, които също като него си живеели живота "бей гиби", пилеели несметни богатства и много-много не му мислели. Най-почетният член на Царския Двор бил бирникът-ковчежник. Щом богатствата в царската хазна намалеели, той моментално измислял нов налог, като например -данък-въздух, данък човешка тор, данък на данъка и др. такива. Бил изобретателен и хитър финансист. Народът работел денонощно, цепел дребни монетки на две, за да изхрани децата и старците си, а царят и царедворците пирували до безумие.

И така минавали годините. Простолюдието работело, а СЛОЖНОлюдието си живеело. В един момент тези, които работели, получавали само два процента от заработката си като възнаграждение. Богатствата в хазната, обаче се топели с два пъти по-голяма скорост от скоростта на потока сбрани данъци, вливащ се в нея. Царят, разбира се, не се притеснявал ни най-малко. Бил сигурен в интелекта и гъвкавия професионализъм на Бирника-Ковчежник, който всяка седмица минавал по къщята на поданиците и обирал плодовете на труда им. А, Бога ми, хората не спирали да се бъхтат от зори до зори.

Но, в един слънчев неделен ден се случило нещо непредвидено. Бирникът се прибрал в двореца с празни ръце! Нито един пукнат грош, нито дори куцо пиле за илач! Нищо!

Царят го гледал с изумление и когато излязал от първоначалния си шок го попитал:

– Защо си идваш с празни ръце, Бирнико? Да не би разбойници да те ограбиха по пътя?

Бирникът-Ковчежник се поклонил доземи и отговорил:

– Не, Ваше Величество! Дори разбойниците няма вече какво да грабят, защото никой нищо не работи! Поданиците отказват да се трудят и да създават блага, защото са разбрали, че работят, не работят - все от глад ще умрат..