автор: angar

Веднъж така се бях разпял под душа –
не ме е еня кой отде ме слуша.

Звъни се, аз обаче не излизам:
отключено е, който е - да влиза!

Съседката вратата ми отвори,
аз млъкнах, а пък тя ме заговори:

- О, значи ето ти къде живееш!
През два етажа слушам, като пееш.
Не знам коя така те вдъхновява,
но знаеш ли – добре се получава!

Аз ѝ отвърнах:
- Влез и се събличай!
Халат и пенюар не си обличай –
вода гореща и студена има,
а още няма шест и половина.
Акустиката тука е такава,
и затова така се получава.

И си направихме такъв спектакъл!

Мъжът ѝ, като чул, и се разплакал.