автор: apostola

Пристигнах тук на тази гара
в любимия ми морски град.
Вървя по улицата стара
и тръпки ме избиват с хлад.
Дали морето ще ме срещне
със най-любовната вълнА?
Дали другар ще ме посрещне
с въздишка топличка една?
Дали пък фара край морето
ще свети в пътя към домА?
Или пък облаци в небето
ще скрият светлата луна?

Но стресна ме една сирена
проплакала на кораб там.
Позна душата ми смирена,
че аз не съм останал сам.
Раздра сирената простора
и този вой е в моя чест.
Със поздрав срещнах много хора,
макар часа да беше шест.
След толкоз ходене към вкъщи,
макар и морен в тоя час,
с представите единосъщи
здрависах скъпия Бургас!

Крака морето ми измива
със най-любовната вълнА.
Другар по пътя ме разсмива,
огрян от светлата луна.
И фара нощен край морето
ми мига кратко със око.
А аз приличам на детето,
нахлуло бащино сако.
И с лека крачка към дома си
притичвам бързо,като лист.
Събрах във този град ума си
и исках да послушам Лист!