автор: osi4kata

Здравей, скъпи ми Гарончо!

Пише ти твоята стара откачена приятелка – Рени. Рени, която живее в малка бяла къщичка с вратичка за котки , в компанията на новородения си син – Алек, котарака Котю и призрака на мъртвия си съпруг Робинзон (Пильо).

Никой друг, освен теб не знае за призрака. Опасявам се, че ако се разчуе, ще бъда най-официално обявена за психоПАТКА и животът ми ще се усложни, а той и без това е една голяма бъркотия.

Въпреки категоричността на намерението ми да се върна на работа от следващия понеделник, то не се осъществи.. Не за друго, а защото Робинзон не ми разреши. Не го бях виждала толкова бесен приживе! Щом разбра, че искам да зарежа Алеко в най-крехката му възраст на грижите на Мила, Пильо обезумя тотално! Ще се изненадаш като разбереш какви поражения може да нанесе един призрак върху психическото равновесие на самотна майка. Особено, ако е призракът на загиналия ѝ съпруг. Първо започна да влиза в сънищата ми и да ги разпарчетосва с най-ужасните сцени, които евентуално могат да се реализират , като например – как Мила изпуска детето, докато го мие, как му притопля кърмата (оставена от мен в хладилника) до точка на кипене и му я дава гореща, как детето вдига температура и тя не вика доктор, а го лекува по „бабешки“...

Като видя, че не поддавам, Пильо се настани трайно у дома и не си тръгваше дори, когато някой посетител се появи. Правеше всякакви зулуми – блъскаше врати, пускаше внезапно музика, включваше телевизора и т.н. Върхът на всичко беше, когато спъна Мила в коридора и тя си счупи крака... Тогава вече разбрах, че трябва да си остана у дома поне още два месеца. Точно толкова майчински ми се полагат, всъщност.

И така – вече месец живея в компанията на тримата мъже на моя живот и честно да ти кажа – не ми е скучно. Алеко е бебе-мечта. Като не е гладен, де. Така и не можах да му наложа режим на хранене. Храни се, когато му е удобно и в случай, че закъснея с доставката – размиря квартала. Гласът му става все по-мощен. След хранене се оригва юнашки, ухилва се щастливо, помахва с крайници и заспива. Очите му се избистрят и се очертава да бъдат точно, каквито очакват – тъмно-кафяви на зелени, сини и виолетови точки. Очите на баща му. Котю се е обявил за бодигард на Алеко и спи, огънат на ореол, над главата му. Отначало се безпокоях, че малкия може да развие алергия, но не би. Що се отнася до Пильо, той по цял ден е моя сянка. Дори, когато седна на компютъра. На няколко пъти ми изкарва акъла като се включва онлайн на видео-запис и „попва“ в нов прозорец на уиндоуса. Напоследък все по-често се задържам на компа. Направих си регистрации във всички възможни сайтове, някои от тях са и за запознанство, но не съм се задълбочавала в търсене на нови обвързваници. И да искам не мога да се задълбоча, защото ми е ясно, че Робинзон ще развали работите. Оказа се доста своенравен призрак. Докато беше жив, никога не се е опитвал да ми налага мнението си, но сега е направо нетърпим. Но аз съм му благодарна, че е с мен. Че ме докосва и ме вълнува. Любенето с призрак е изключително преживяване! Само, който го е изпитал може да разбере за какво говоря. Това е като да достигнеш духовен оргазъм. Всичките ти чакри се отварят и ти осъзнаваш, че си неделима част от Вселената. Не го правим много често, но достатъчно. И не, когато аз поискам. Веднъж дори го направихме, когато Григор и Маги, приятелката му, дойдоха на посещение и останаха да пренощуват. Точно тогава аз не бях много предразположена към заигравки и се опитах да се противопоставя. Недей, Пиле – казах... Брат ти и Маги са в другата стая. Какво ще си помислят като ме чуят? .. Робинзон се направи на разсеян и продължи. После ми каза, че не е плащал данък обществено мнение, когато бил жив, а сега още по-малко. Надявам се, че Григор не е чул нищо (за Маги не ме интересува), защото не искам да разбере, че съм тотално изперкала.

Скъпи Гарончо, вчера ми се обади Иван и пожела да се срещнем, за да сме говорели по някакъв много важен въпрос. Предполагам, че Симона е задвижила делото или просто го изнудва за пари. Отказах му без да се замислям. Не го искам в полезрението си. Вярвам, че той не е пряк виновник за смъртта на съпруга ми, но всичката тази помия, която Симона разкри пред мен – за наркотици и сводничество, ми иде вповечко. Не ща повече емоции, имам си достатъчно. Преди да затворя телефона му заявих, че нямам никакви претенции към него и да жУвее, ако може. След този разговор, Иван ми изпрати няколко текста със съмнително съдържание, които само затвърдиха казаното от Симона. Иван е абсолютно завършен дрОгар! Пильо се разгневи ужасно след телефонния разговор и каза, че няма да я остави тази свиня на мира, но аз не придадох голямо значение на казаното. Обаче, когато призракът изчезна от вкъщи за цял един ден, сянката на леко съмнение се загнезди у мен. Ето, вече кажи-речи двадесет и четири часа го няма!

Алеко е гладен. Ставам и го кърмя. Малкият издава лакоми звуци и е съсредоточен като жрец, извършващ свещен ритуал. Аз не съм се хранила от вчера, откак призракът на Пильо се запиля нанякъде.

След храненето, връщам Алек в креватчето му, събличам се и стъпвам на кантарчето. Петдесет и осем килограма! Остават ми още десет за смъкване. Ще ги смъкна. Разглеждам се в огледалото и този път се харесвам. Дори лицето ми е станало по-привлекателно. Леко изпито и бледо като на Мадона. Мадоната с Младенеца... Баси, мадоната съм аз.. Любеща се с призрак.. Мога да защитя дисертация на тази тема. Не съм чела книга или каквото и да е било от сУмати и време. Затъпяла съм като галош! Тъпа, самотна, налудничава. Трябва да стъпя на правилната пътека, да вляза в релси, да заживея нормално. Но как да го постигна, когато самата аз нямам сили да го сторя?

Сядам пред компютъра и се заравям из поетични сайтове. Чета стихове и виждам, че има и по-ненормални от мен, които са още неосъзнати. Хоп, нов имейл.. От Григор. „Мила Рени.. бла-бла-бла-бла.. Ще се видим утре за обяд. Ще дойда да Ви взема в 11.30. Целувки : Гого.. Григор е страшно мил и разбран човек. Няма нищо общо с брат си, може би само това, че е каризматичен и завладяващ като него. Щял да ме изненада приятно! Слава Богу, поне един човек прави усилия да ме сюрпризира с нещо хубаво.. Какво ли ще е?

Разглеждам дрехите си в гардероба и пробвам някои... Дънките още ме стягат, полите – също. А, ето тази тъмно-синя рокля, с черните боти , бял шал и черното разкроено палто може да ми свърши работа за утре. Не съм излизала, откакто родих. В смисъл – не съм излизала по-така.. Иначе разхождам малкия из квартала. Ходим и до супера. Голямо развлечение, няма що!

Някой иде. Чука на вратата. Кой е? – питам. Отговорът не идва веднага, но после едва-едва се чува – Аз съм, Рени... Иван!... Какво искаш? – с леден тон се интересувам аз.. Искам да говорим .. – информира ме той. Преглъщам раздразнението си и казвам - Ми, говори! Слушам те!

Над вратата, в ъгъла се е провесила паяжина с размер на кепче за скариди. В нея се мъдри огромен паяк. Чудесно, имам си нов наемател! Спайдърмен... Рени, моля те, отвори! Няма да ти отнема много време. Искам да се разберем! Със Симона се разбрах. – казва Иван. Иване, смятай, че и с мен си се разбрал! Колко даде на Симона? – изцепвам се аз, а той вика - Сто и двадесет хиляди!.. Не се въздържам и изсвирвам одобрително.. Симонка не се шегува! Печели дори от смъртта. Истинска бизнес-дама... Почти на майтап казвам – Иване, половината ще ми свършат работа.. Ок – отвръща той. Ще ти ги пусна в пощата.. Отварям вратата със замах. Иван стои насреща ми – по-точно това, което е останало от него..

За близо година моят бивш годеник се е променил до неузнаваемост. Красивите му тъжни очи сега са болезнено празни. Мургавото му лице е пепелно-сиво. Чертите му изострени и непривлекателни. Стойката изгърбена на кука, гръдният кош – хлътнал.. Не, че аз съм в много добра форма, но неговият вид ме шокира. Нещо като съжаление се промъква в душицата ми и му казвам – Влез. Иван влиза и като с невиждащи очи се запътва към отворената врата на хола и тогава забелязвам, че на канапето се е изтегнал Пильо. Ухилен доволно, от - ухо- до -ухо...

Ех, Ренка.. Стара любов, ръжда не хваща! – цепи се той.. Погледни го твоя човек как се е разтреперал като невестулка... Няма да бъде изненада за никого ако те награби! Хвърлям на призрака унищожителен поглед и каня Иван да седне. Той се отпуска във фотьойла и хваща главата си с ръце. Когато повдига поглед, виждам че очите му са пълни с едва сдържани сълзи. - Не исках да се случи така, мила. Мразех ги и двамата, но не желаех смъртта им. Много се бяхме омотали оная нощ. Много! Почти не си спомням какво се случи всичко. Губят ми се цели часове! Как съм се качил да карам в такова състояние – не знам! Помня само, че се сбихме. По-точно, Робинзон ме удари. После какво е станало – не знам. Ето ти парите тук – казва Иван и оставя един плик на масата.. Сто хиляди са, знам че не могат да върнат мъжа ти, но поне ще можеш да си позволиш да се грижиш за детето си година-две. Моля те, вземи ги и не ме мрази! Искам да мога да спя спокойно. Откак Еди Чекията ми разказа какво се е случило, почти не съм спал. Да не ти обяснявам, че твоят любим Пильо ме преследва от няколко дни. Мира не ми дава! Виждам го навсякъде.. Дори в този момент ми се хили, откъм канапето.

Въобразяваш си – викам. Пильо е мъртъв и призраци не съществуват. Прекалил си с коката. Кога и кой те зариби? ... Жижи свърши тая работа – отвръща Иван. Ти не знаеш ли, че тя с това се занимаваше? .. Така ли? – шокирам се аз. Че от кога? Преди беше чиста... Била е чиста в детската градина! – пали се Иван. Ти за какво си мислиш, че обикаляха с Робинзон по нощните клубове? ...

Масата започва да подскача лудо на едно мЕсто. Робинзон е в акция. После грабва огромната ваза с папури в нея и я сторва върху главата на Иван. Всичко става за части от секундата. Иван лежи безжизнен на пода и от главата му тече кръв. Алекси реве от детската стая. Аз също рева – без глас и с нескрит ужас. Положението излиза извън контрол.

Зарязвам цялата мес в хола и отивам да си нахраня детето. Алек нервничи и суче яростно, после се дърпа настрани и реве зверски. Местя го от другата страна – същата работа. Нямам кърма! Сещам се, че в хладилника има малко изцедена от снощи. Леко я притоплям. Сипвам я в шише с биберон и нахранвам детето.

Когато се връщам в хола, намирам Иван на канапето, а призракът на Пильо го няма. Не съм сигурна, че Иван е жив. Набирам телефона на Григор и след миг чувам нормалния му спокоен глас – Здравей, Рени! ...