автор: apostola

И както бе така...на жица-
и то с премръзнала душица,
врабчето ми от нея пАдна
по воля на съдбата гадна.

Над него се изака крава.
Под туй лайно,като жарава,
горкото ми врабче възкръсна
и гордо човката си тръсна.

Надигна се...Зачурулика...
Съдбата грозно предизвика.
Една котана с вежди рижи
за туй врабче се тя погрижи...

След такава разправия
от туй поуките са тия:
-не всеки,който те наака
ти мисли злото;
-когато от лайна си затрупано,
недей да чуруликаш глупаво;
-не всеки,който те вади от лайното
ти мисли доброто.

Римуван виц - пояснението е от публикуващия администратор