автор: princesa19

„...ще се смеят и никога няма да познаят скръбта,
защото Маркс е по-благороден отец и от Бога,амин.“
„ А това, което можеш да сториш,
е да се правиш на кривоглед,
сляп или глух, да крачиш препъвайки се,
през гнусотията на света,
да се смееш и да пееш.“
„И най-богатият човек на земята е беден,
колкото най-бедния.
По целия свят нищета на духа.“
„Ах,ах, жалко за добрите, които са мъртви.“

Личната,душевната удовлетвореност няма дефиниция,не може да бъде измерена или общовалидна и общоприета. Всеки човек изгражда два свята – паралелни. Единият е светът на вътрешния Аз, свят на духовното, свят на идеи и чувства. Другият е общият, от когото всички сме част, на когото ние самите придаваме форма и облик. Другият е социалният, материалният,свят на богати и бедни, на охолство и мизерия.
Двата са противоположни, често трудно съвместими и отричащи се, но все пак свързани. Взаимопроменяеми. Някои избират по-лесното, да се откажат от духовното и да „живеят“ с и за материалното. Болката е по-малка, разочарованието,също. Усилия няма, защото си по течението. Жив си, но си „мъртъв“.
Но само материалното не носи никога тази удовлетвореност. Няма да спрем да искаме, да изпитваме потребност. Винаги излиза по-нов модел. Удовлетвореността от новата придобита вещ изчезва бързо, стопена от състезанието за превъзходство. Какво значение има дали всеки ще има всичко или нищо? „Всичко“ никога не е достатъчно, „всичко“ е безкрайно и е вечно, отминава и се забравя. И в този смисъл не би трябвало да значи нещо, взимайки предвид краткостта на човешкия живот. Раждаш се, живееш, умираш. Кой ще те помни след столетие или по-малко?
Хората трябва да правят добро, където, когато, докато могат. Емоцията и удовлетвореността от направена добрина е с пъти по-силна от „чувството“, предизвикано в нас от лошото, негативното. Щастие е да даряваш щастие. Изобщо трябва да се стремим не към вещите, а към чувствата, към изживяванията, към признаците на живот – любов, страст, дори болка и страдание (които в известен смисъл са част от материалното, което винаги ще ни обърква, подвежда, разгражда, ще ни притегля към ядрото си, изградено от пороци и низши страсти).
Трябва да оставяме дома си подреден, защото може да не се върнем.
Достоевски, Шекспир, Гогол, а може би и Кърт Вонегът – „Великите мъртви“.
Не всеки може да бъде Достоевски, но всеки може да е велик или да стане част от Велико общество.
Великото общество се ражда там, където двата (съществуващи) свята се допират, то е хармонията между тях. Велик е човек, който е изградил вътрешния, собствения, но не се е отрекъл от другия, материалния свят. Не го отрича, не бяга от него. Приемайки болката и разочарованието от разминаващите се действителности, го променя, бидейки част от него.
Ако се отречеш от материалното напълно - си луд, ако се отречеш от духовното –мъртъв.