автор: pavl64

По билото утрото се качва
изкъпано от дъжд
златни капки
по тревите рони.
Със слънчев клас полето
деня приветства.
Небето порозовява
като момина пазва.
Вятърът с врабчета
се гони,
нехаещ за песента на
нощните щурчета.
Искам да извикам
с простора да се слея.
Да прегърна света
да полетя над кръгозора.
Юлски ден.
Волност
красота
палитра на
Вечността.