автор: angar

Протегни се, Ангар.
Раздвижи всички стави, и ставай!
Днес те чакат велики, красиви и славни дела!
Ти си гражданин вече на “европейска” държава.
Имаш много правà.

Имаш право на труд!
Имаш право, но кой ти го дава?
Имаш право и на правосъдие, хахахаха!
И на пътуване.
До Азорските острови можеш да идеш дори -
ако имаш пари.
Ала нямаш.

А къде са парите ни?
Ежедневно изтичат на запад.
Със водата, със тока, и със лихви по външния дълг, …..

Да бе младо момиче,
та и ти да отцепиш нататък.
Имало много петимни за нашенска плът.
Пъбове, публични домове, дамски салони, пилони –
имало ги и над път, и под път, и сред път.

Но ти - мъж и пред пенсия.
Кой и къде ще те вземе?
Има трудова борса ли?
Знам я. И тя - губивреме.
Няма никаква полза човек да се рèди и там.

Дип, че има престъпници,
та навсякъде търсят пазачи.
Нали няма ни дом,
нито офис,
ни склад от крадци необран.
Но пък колко по-млади
с години стоят безработни,
тъй че няма надежда да се класираш и там.

Твой орисник е Преходът –
да останеш до гроб безработен.
И до края на дните си
двата края да свързваш едвам.

Та и аз, да ти кажа,
какво да ти кажа, не зная.
И се чудя и мàя –
какъв ли съвет да ти дам?

По-добре си лежи,
и тренирай за дълго лежане -
че каквото голямо лежане ни чака и Там!