автор: osi4kata

Мило Дневниче,


Днес е 23-ти септември и моят син Алеко-Робинзон Арабаджиев навършва четири дни. Реших да го нарека Алеко още докато го кърмех за първи път. Него - моя син и бъдещ оперен певец. Обзалагам се, че точно това е призванието му. Когато Алек плаче, стъклата на прозорците вибрират – толкова е мощен гласът му. Хубаво и здраво дете е. Роди се точно три килограма и деветстотин грама и цели 54 сантиметра! След като линейката стигна до болницата, веднага бях прегледана от дежурния гинеколог, закърпена с бод зад игла и настанена в самостоятелна стая. Донесоха Алек след около час , изкъпан и повит в бели пелени - същинско бебе, доставено от щъркел. Цяла нощ не мигнах, толкова превъзбудена бях. Страх ме беше да гушна малкия, опасявах се, че мога да го изпусна, затова седях надвесена над креватчето му и го гледах. Бащичко! Цял бащичко! Същият вирнат нос, изписани вежди и красиво оформена, мъжка брадичка. Навярно и очите му ще са тъмнокафяви на зелени, сини и лилави точици, каквито бяха очите на баща му. Умни, бляскави и будни очи. И изведнъж – Алеко нададе гладен рев! Бога ми, по-гороломно гласище в живота си не съм чувала! Грабнах го тогава, без много-много да му мисля и го нахраних.. Чак после се усетих, че можеше и да го изпусна. След сутрешната визитация ни казаха, че сме свободни да се прибираме – тате и Мила ни чакали във фоайето. И се прибрахме. Баща ми и жена му бяха с нас до тази сутрин, тръгнаха си само преди час.

Заключих вратата подире им, поех си дълбоко въздух (баща ми е фабрика за полезни съвети ) и тогава чух стъпките. Идеха откъм детската стая. Веднага се оттърчах натам, вратата бе отворена и не видях никой друг, освен Алек, заспал сладко, повит като един пашкул. Влязох в стаята, отворих стенния гардероб – нищо, бутнах вратата на санитарния възел (баня с тоалетна) към стаята – пак нищо. Погледнах в огледалото. Пребледняло, все още подпухнало от бременността лице – нито грозно, нито красиво... Стъпките минаха зад гърба ми и въздухът зад мен се сгъсти и раздвижи заедно с тях. Кой е? – извиках аз и никой не ми отговори... Кой е? Пиле, ти ли си? Стъпките се върнаха назад, усетих нечие присъствие зад гърба си и нечии пръсти, галещи косата ми. После, не знам дали наистина, или го изхалюцинирах, но един любим глас прошепна – Обичам те...

Скъпи ми Гарончо, пиша ти тези редове и сълзите ми текат по страниците, размазват написаното и попиват в дневника. Пиша ти, за да документирам или полудяването си, или присъствието на духа на съпруга си в къщата. И докато пиша, осъзнавам че при всички случаи „не съм сама“ . Това ме кара да се чувствам едва ли не щастлива! Бе, луда работа! Някой чука на вратата и Алек надава гладен вой. Котю се скрива ужасен под канапето в хола. Първо взимам бебето на ръце и след това отварям. И отстъпвам две крачки назад. На вратата се мъдри , кой мислиш.. Симона! Първата жена на Робинзон. А от двете ѝ страни са момиченцата – Мая и Катя. Сестричките на Алеко. Добър ден, Рени – казва Симона и тогава забелязвам, че е облечена в черно. Проточвам шия край рамото ѝ, за да видя дли не е довела и Мохамед-Али, но не го забелязвам наоколо. Само БМВ-то ѝ е паркирано пред оградата. Добър ден – отвръщам ѝ и я поканвам в къщи, заради децата. Настаняваме се двете в хола, аз се извинявам и давам на Алек да яде, тя седи на фотьойла и ме разглежда от главата до петите.. Сигурно се чуди какво е намерил Роби в мен... Момиченцата си играят тихичко в детската стая с играчките на малкия. Баща ми е изкупил цял магазин за играчки ( а аз си мислех, че е стиснат). Алек суче лакомодве-три минути и заспива. Оправям се и го оставям до себе си, на канапето. Симона мълчаливо отваря голямата си чанта и изважда оттам един плюшен заек – син, с розово по ушите. Ето – казва тя, това е за бебето. Взимам заека и го слагам до Алек. После пак мълчим. След малко я питам – искаш ли кафе? .. Не, не, благодаря – казва Симона. Всъщност , дойдох да ти кажа колко съжалявам за случилото се с Робин и Виржиния. И да те поздравя за бебето. Също така – да ти предложа да съдим Иван за обещетение. Той ги е преследвал в онази фатална нощ. Иван и Вержиния бяха женени от няколко месеца. Виржиния, обаче, винаги е била влюбена в батко си. Три дни преди да загине тя ми разказа всичко. Как го е предизвиквала, как ме е мразила и как не можела да живее без него. Иван я беше позлатил отгоре до долу. Всичко и осигури . Знаеш колко е заможна майка му, нали? След сватбата се нанесоха в мезонета над Четирите Краля. Лукс и половина! Сауна, джакузи, мрамор.. Разкош! Но сестра ми беше циганска душа! Търсач на силни усещания.. Иван не можеше да ѝ ги осигури. Той е самотник, доколкото разбрах напоследък посягал и към дрога. Кокаин. И тогава ставал изверг, започнал да предлага сестра ми на всеки тип, който се заглеждал в нея. И, разбира се, те не му отказвали. После я пребивал от бой и я изнасилвал. Еди, един стар познат на Саймън, моя партньор, му разказал подробности около случилото се. Същата вечер той платил за Жижи 500 кинта на Иван. Докато още преговаряли се появил Робин. Дръпнал Иван настрани, седнали на отделна маса. Изпили набързо по няколко питиета и говорили. Накрая се разгорещили, Робин ударил Иван, Иван паднал. После Робин грабнал Жижи и хукнали навън. Иван се осеферил и заедно с Еди се метнали в неговата кола и подкарали подир Робин... Така... Еди разказва как Иван блъснал отстрани колата на Робин и тя изхвръкнала от моста.

Нося Алек в сетската стая, внимателно го поставям в креватчето му и плача... Не мога да се спра. Симона също циври. В края на краищата – малкият парашут ѝ беше сестра...Съвземам се и питам – И какво ще спечелим като осъдим Иван? Ще ги върнем ли? Не – казва тя, но той трябва да си плати. Остави три деца сирачета.Мълча. Не, защото не знам какво да кажа.. Мълча, защото ако си отворя устата ще стане страшно! Ще кажа на Симона как тя самата искаше децата ѝ да растат без баща, как нейният Мохамед-Али (или Саймън) разби носа на Пильо навръх Коледа, само защото Пильо пожела да види децата си... Ще ти дам време да си помислиш, Рени – нарушава мълчанието Симона. Аз при всички случаи ще го съдя този убиец! Ето ти новия ми телефон – и ми подава визитка на името на Симона Рубенщайн, собственик на фитнес-клуб Екзотик. Да – продължава тя. Аз и Саймън отворихме клуба миналия месец. Вече сме заедно. Саймън се разведе...

Мая и Катето си играят с Алек. Гукат му и го гъделичкат. И се смеят. Много хубави дечица. Жалко, че не са случили на майка. Нито на баща. Симона влиза подире ми в детската стая и чак сега забелязва, че Алек е копие на баща си. И толкова много се изненадва от този факт, че ми иде да ѝ хакна един с левачката (левичарка съм).

Тръгват си и момиченцата ми изпращат въздушни целувки от колата. В главата ми е пълна каша. Иван – убиец на съпруга ми. Същото онова плахо момче, в което бях влюбена до уши и за което бях сгодена. Иван – синът на Сълзица, Веселата Вдовица. Просто не мога да повярвам!

Да, права си! – потвърждава Пильо. Не беше Иван. Еди Чекията караше колата.

Сепвам се и си затискам ушите с ръце. Не искам да те чувам! Не искам! Теб те няма! Няма те! – крещя лудо аз.. После вземам Алеко на ръце, затварям вратата на детската, влизам в хола, сядам пред телевизора и люлея детето в скута си.

Събуждам се и е 5 след обяд. Заспала съм с малкия на канапето. Не съм яла цял ден. Гладна съм, но ще чакам баща ми и Мила за вечеря. Те казаха, че ще донесат индийско. ..

Скъпи ми Гарончо, тази вечер мисля да говоря с Мила и да я помоля да се грижи за Алек през деня, защото аз ТРЯБВА да се върна на работа. Иначе, рискувам да полудея! Само не знам какво ще правим с кърменето. Иска ми се детето ми да се храни природосъобразно.

Влизам в банята, събличам се и се оглеждам в огледалото. В цял ръст... Трагедия! Бичме и половина! Корем, баджаци, гъз – табла да играеш отгоре му.. Бе, кошмар! А този бюст може да изхрани тройка петзнаци! Няма да се оглеждам, докато не сваля поне 20 кила. Стъпвам на кантарчето и установявам, че всъщност трябва да сваля 25 кила, защото стрелката заковава на 73. Какво ще обличам, ако тръгна на работа? Не мога да се появя там в рокля за бременни... В огледалото, зад дясното ми рамо се хили Пильо и ми казва, че съм съвършена млада майчица...

Оставям водата да шурти отгоре ми и сменям – ту топла, ту студена. Чувала съм, че така се прогонват видения и се цери щуротия. Когато излизам от душ-кабината, Пильо е седнал на мивката и тъжно се усмихва. Пиле, защо те е страх от мене? Нали знаеш колко те обичам? Никога няма да ти сторя зло. Нека да поседя малко при вас! Да се порадвам на Алек. Толкова исках да имам син! И да съм сигурен, че е мой... Не ме е страх, Пильо. Яд ме е! Как можа да се метнеш от моста с онази повлекана?! Не си ли помисли, че няма да мога да се оправя сама? Защо отиде да я спасяваш? Тя си го търсеше! Малката извратенячка! ...

Баща ми и Мила идат. Чувам ги на двора. Бързо си намятам халата и отивам да им отворя, защото съм оставила ключа отвътре и няма да могат да отключат с техния. Пильо изчезва...

Часът е десет и съм си легнала. Алеко спи до мен. Не мога да го оставя в детската сам. Не тази вечер. От другата страна на сина ми се е разположил Роби, легнал е на една страна и му гали челцето. На вечеря се разбрах с Мила , от другия понеделник съм на работа. Вечер ще пълня кърма в стъклен буркан и ще я оставям в хладилника. Трябва да си набавя подплънки за кърмачки, защото съм като мандра. Алеко се усмихва насън... А Пильо се намества до мен...