автор: apostola

И всяка сутрин тихо ставам
за среща със пореден ден.
С очи пред слънцето заставам
и всеки лъч се спира в мен.

И чувам песничка на птиче,
затулено в разлистен клон.
Дете на уличката тича-
на мама прави то поклон.

На всяко гущерче в тревата
аз махам мислено с ръка.
На всяко птиченце в гората
аз ставам мигом на крака.

От всяко цвете във лехата
аз гълтам нежен аромат.
От всяка сила на трохата
изпичам хлебния комат.

Когато се прибирам вкъщи
и лягам вечер до жена,
те-грижите едни и същи,
изчезват всички до една.

Край мене живата природа
ми дава дъх и свобода.
И аз-от мъжката порада,
съм глътка изворна вода.

А този свят е непрехОден
макар,че си е малко див.
И може да е непригоден,
но аз се радвам,че съм жив!