автор: Valens

Не, не вярвам във вечна любов,
в чудеса и вълшебства не вярвам,
всеки миг е различен и нов,
щом в косите ми пръсти прокарваш.

И не питам дали, докога...
/Как на чувствата график да правя?!/
Аз те искам, тук и сега,
пък дори, да ме после забравиш.

Щом сме двама в лъча светлина
не допускай „логични“ въпроси
да отнемат мига красота
и насладата, дето ни носи.

Днес сме двама, за утре – не знам...
Нека пак те сред всички намеря
и в огромния свят-океан
точно в теб, своя поглед да вперя!