автор: Geo

Болката е страшна, нетърпима,
изгаряща, превива ме на две.
Като че ли животът си отива
(май така било би по-добре).

Прежълтял съм и едва се движа
краката ми преплитат се дори.
Да беше рана та да я оближа,
ала вътрешна е болката уви.

Вървя и нося тази тежест,
пред която вече се предадох,
а от барбекюто още лъха свежест -
Господи, защо преядох?!