Отмервам те познато. По устните чета
за пътя си нататък, за този до сега.
Износва отпечатък самотна вечерта,
денят е пак далечна,във края й следа.
Отмервам те познато по своята бразда,
дълбока до разплата и плитка до небе.
Денят, нарамил вече поредната следа
в посоката нататък ще стигне вечерта.