автор: pisana

Пак ми пропусна памперса, а като ме е напънала една мисъл. Погледах с влажни очи и реших-ще се скрия в мъглата при ясно очертаните люде. Не, че има раздел " Напъва ме мале от вътре", но едничка надежда ме крепи,че
някой, някъде иска да чуе точно това. С всичката му първична воня. А знае ли човек, може и някоя идейка да ми пусне, как да си държа големия задник в малък памперс. Малък е я, че е по-евтин. Нищо ,че вече хвърлихме колана дето бяхме затегнали здраво около кръста. То мойто не е по принуда, а по навик. Добре съм аз, откакто спряха да ми викат статистика. Почнах една сладка работа в един завод " Борса за безработни". То много програми-много нещо, накъсаха се хората докато ми определят точната програма. Ама я откриха на време. Назначиха ме в един цех с име " домакиня". Много изследователска работа, да ви споделя тъй на ушенце. Още от рано започвам с философия и математика. Докато убеждавам себе си ,че" първо идва яйцето- после кокошката" Решавам задачата, как да разделя едно яйце на четири гърла. Така ,че хем да са сити, доволни ,весели - хем да не надничат в керамичната чиния на съседа до тях. Преди обедната почивка, здраво залягам
по физическите, химическите, биологичните и психологични въпроси. Какво е въздействието на бялото и цветното пране за околната среда и внедряването на добре изпрания индивид със себеподобните. По обед се събираме да почиваме на масата членове на организацията " пак ли боб" та да уеднаквим мнение и поставим точния въпрос на председателя- относно спонсорството и неговите производни. Дебати по въпроса за сексоопазването, образованието и културното движение по пътищата. Иначе най ми е на сърце темата за старите автомобили и търговията им с пълномошно. Обаче там информация няма. Данаците вървят, хорицата ревът, а търговията със старо желязое в разгара си. Чувам аз новостите, но най-вече от някой потърпевш или щастливец. Не мога да се оплача от липсата на работа, тъй като съм назначена, на денонощен лек физически труд. Да си призная, лекичко ме обхваща една черна злоба към тези вишисти, защото отхвърлят работа според програмата си, а заемат работните места на хора от по друга програма , само и само да си купят хляба и платят тока. Извинете ме , но трябва да свършвам. Предстой ми отчетно събрание " де са парите" и " какво ще ядем". А аз с това посрано дупе,не си приготвих доклада. Чака ме порицание и аз като съвестен работник
ще трябва да съблюдавам през цялото време , размера на пръстите на двата си крака- дали растът симетрично. Ако всичко мине добре, ще ме пойзмият, поизтържат и ще ме изведът на разходка. Памперс пак ще ми сложат- чист, ала ако някой голям пес уноди, ваша писана пак ще ми пропусне и тогава ще смарди според големината и болката. Апък мене много ме боли.