автор: zinka

Вече не те мисля, вече не те търся.
Вече не записвам в паметта си къса
тайните пътеки, стъпките ти тихи,
думните полета, с аромат на риган...
Вече съм порасла. Даже – остаряла.
Бавничко угасвам, докато изгарям,
докато очаквам да се срина бяла –
в тайнството на мрака да потъна цяла.

Днес с несръчни пръсти кротко суча благост.
Докато се кръстя ме изпълва радост.
И ако те срещна – ненадеен облак –
ще избликна в песен, във сълзи – не мога.
И ще се усмихна – разпиляла всичко.
Сладко се притихва след игра на жмичка.
Ни поле от думи, ни букет от риган.
Остър свист от камък - звъннал и отминал...