автор: apostola

Под коша светъл със звезди небесни
търси я ти вратата към сърцето.
Макар,че пътищата не са лесни,
пресичани от бръчки по лицето.

Една луна с една жена да срещнеш
на път към твоята душа ранима.
Усмивките им с радост да посрещнеш
в една напираща в душата зима.

Едно сърце във длани да оставиш
и да го топли лунната стихия.
във две луни среднощ да се удавиш
и пак да се родиш от таз магия!