автор: barona_36

Каквото и да ми припишите:
предателства несторен грях,
отгатнал мислите ви миши
не хвърлям корен дълго в тях.

Като лекета ги отмивам
върху служебния си фрак.
И слагам по една усмивка
за брат, приятел или враг.

И мамен, ала неизмамен,
под оскърбени небеса
не пея химн под чуждо знаме,
ни чужда нивица плевя.

Разпявам своята тревога,
приспивам болката си все,
които аз ако не мога
виж: времето ще отнесе.

В съня ви къс, ако се мерна,
понеже всичко ви простих,
наместо ръкавица черна
ще хвърля дръзко този стих!