автор: nikikomedvenska

Намери ме, дявол да те вземе!
Трето лято вече се търкули
и изтича лудналото време
в сока на набъбналите дюли.

А пък няма кой да ги откъсне
и за трета есен ще презреят,
и до късно вечер ще ги блъска
в голнатите клони суховеят.

А додето дните си отмятам,
първата слана ще ги посипе
и между небето и земята
ще се пръсне крехката им ципа.

И какво като си тъй далече -
още зреят сипкавите дюли
и припяват нежно всяка вечер:
- Намери я! Чу ли, чу ли, чу ли...