автор: kasiana

(фентъзи)

          Имеона имаше код за достъп до списъчния състав на екипажа на яхтата. Досега не беше надниквала в него, но предвид подозренията си към новия главен механик, тя реши да провери самоличността му. Отвори бързо търсената папка, видя, че Парис Амùз е добавен вече в нея, копира данните му, но преди да затвори папката ù мина през ума да копира и тези на Розина...

          След това скри красивите си очи зад тъмни очила, взе си разхладителна напитка от автомата в коридора, излезе на палубата и седна близо до басейна. Надяваше се Амùз и Розина да се освежат в свободното си време тук.
          И не се излъга. След половин час, в разстояние от две-три минути двамата се появиха и седнаха в противоположната част на палубата. Писателката докосна очилата си и задейства вградена в тях миниатюрна видеокамера, която имаше директна връзка с лаптопа ù. След това спокойно продължи да отпива малки глътки от ледения коктейл със сокове от южни плодове. Изминаха десетина минути, в които секретарката и главният механик си разменяха тихо бързи реплики, вглеждайки се от време на време в Имеона. После станаха и се запътиха към вътрешността на яхтата.
          Госпожица Раева остана още малко на палубата, загледана в Слънцето над хоризонта, което клонеше към залез…Лъчите му, близнали небето с огнени пламъци, се отразяваха във водите на Канале Гранде и рисуваха по вълните сюрреалистични картини, които всяка секунда се меняха…Една от тях приличаше на спиралата на времето, към чиято ярка звезда вървяха мъж и жена, хванати като деца за ръце…Кои бяха те? Откъде идваха? И защо точно сега фигурите им се появиха пред очите на Имеона?!

ИЛЮСТРАЦИЯ:

СПИРАЛА НА ВРЕМЕТО

          Писателката се прибра в своята каюта, свали тъмните очила и надникна в лаптопа, който беше оставила включен, за да види и чуе записа от миниатюрната видеокамера. Направи ù впечатление, че Парис и Розина се гледаха и докосваха ръцете си по начин, който подсказваше, че са по-скоро влюбени, отколкото братовчеди. Говореха с недомлъвки и знаци за нещо, което хладнокръвно трябва да изпълнят, за да станат много богати…
          -Така, гълъбчета! – възкликна Имеона - Ше разберем скоро какво е това нещо, което ще вършите…
          Тя заключи вратата на каютата и се зае да пише кодирано съобщение до баща си – Апостол Раев, светило в световната археология, който диреше артефакти за миналото на българите из цяла Евразия.
          Кодът, който само двамата знаеха, беше сложна комбинация от глаголически букви и елементи от древноегипетското и древнокитайското писмо. За цифрите от нула до девет ползваха пиктограми…От съображение за сигурност, бяха запаметили всичко това наизуст.

          Имеона поиска помощ именно от баща си, защото отдавна подозираше, че той е в тесни връзки с INTERPOL…Дори предполагаше, че може би играе ключова роля в тази международна организация…
          Към съобщението, което съдържаше кодираните данни за главния механик и секретарката, писателката прикачи копие от заснетото с мини камерата, след което го изпрати по таен канал до баща си. Кликна му по мобилния си телефон пет пъти – знак, да чака секретни материали, и затвори очи в очакване той да потвърди получаването им.

          Някой почука на вратата на каютата и тя стана да му отвори. Беше Алекс Магнум. Съобщи ù, че заедно с механик-пилота на вертолета излитат за среща с главнокомандващия на военноморския институт. Предложи ù да го придружи, но тя предпочете да остане на яхтата. Бе решила все още да не му говори за съмненията си относно Парис и Розина, докато не получи отговор от баща си...
          Алекс я докосна нежно по рамото и се отправи към хеликоптера. Имеона си помисли, че навярно полетът няма да е лек, щом и механик-пилотът тръгва с шефа ù. В това време Апостол Раев кликна на дъшеря си по джиесема – съобщаваше, че е получил материалите и най-късно до обед на следващия ден, ще изпрати заключенията си.

          Подозрението на писателката, че баща ù работи за INTERPOL, бяха напълно основателни, но тя не знаеше как се бе стигнало до решението му да съвместява явната си работа на археолог с тайната служба в тази Международна организация на криминалната полиция, която имаше сътрудници дори във Ватикана. Имеона не знаеше, че преди да се ожени за майка ù, Апостол Раев бе имал друго семейство. Красива черноока съпруга и две момчета, разнояйчни близнаци, които изчезват мистериозно един ден, когато по време на разходка с тях, майката е прегазена от лека кола, излязла от платното, връхлетяла на тротоара и премазала младата жена…Бърза помощ и полицаите пристигат, но от децата нямало никаква следа…Само окървавеният труп на майката и голяма сплескана торта…За предстоящия втори рожден ден на близнаците, който семейството се канело да отпразнува…

          След излитането на Алекс Магнум, Ими съсредоточи мислите си върху последните глави от първа част на „Повелителката на небесните коне”. Реши, докато чака отговор от баща си, да обмисли внимателно сюжетите им. Имаше на разположение само три дни, преди специални механизми на AURORA да се задвижат, да я превърнат в подводница и екипажът да поеме курс известен само на Капитана Алекс Магнум.

          Сънят вече тежеше върху миглите на девойката…И тя се отпусна в обятията на Морфей с надеждата, че той ще ù прати красиви съновидения до утрото.

МУЗИКА:

КРАСИВ СЪН