автор: ipsidixit

Сладурче палаво,
кажи отново
разказ чуден за луната -

как житен клас над нас ще шепне
желанията за доброта;
как вакло агне ще довтаса
и види ли - ще ни прескочи -
ще блее сладко, неграмотно
в поли на химни-планина;

кажи ми, как заспал Балкан
ще бди над нас - на Бога страж,
а мрак ли падне - месечина
ще вие къдрави лъчи
над страстен пламък, що гори
в душите ни накрай света;

кажи ми, как на заранта
ще спорят слънце и луна
при себе си да задържат
завивките на любовта ни -
луна ще падне, ще остави
едничък спомен - мекота;

кажи ми, как след нас полята
от слънчев лъч ще се събудят
и сънени очи измили
с кристални капчици роса,
ще видят нас - души безкрили;
ще бъдат като нас;

накрая, как съновен бриз,
на хъркащият вятър дих,
над рой камбанки ще ни вдигне,
отвъд полята ще ни прати,
където, паднали в телата,
ще спомняме, блажен, съня;

Сладурче палаво, кажи:
"Сънят при теб е всеки миг
с лъчите на мечта-луна.
Сънувай с мен за любовта..."