автор: galenaGV

Поредното ми тръгване е факт.
Поредното завръщане – не зная.
Така препуска съвършен глупак
в безумното преследване на края.

Опитала съм всички начала –
асфалти, калдаръми и паважи –
каквото сбрах се носи на ръка –
не ми тежат ни съвест, ни багажи.

Така олекнах може би съвсем,
но нека други тежест си придават.
От укори, че карам ден за ден
големите ми цели се смаляват

и все по-лесно става след това
да събера парчетата разруха
и да ме гушне майката - земя
с имането в червеният ми куфар.