автор: zaltia

Днес ли беши, или фчера...кът съ прибрах,
цапнах три гулеми, и пут масатъ зъспах.
Мойта нещу май си беши наумила,
ама аз кът съ нафърфулескъх, и и съ ръзмина.

Пу идно времи май съ пунаспах,
нъ зъзурявъне шъ и било, кът изтризнях,
дупълзях ду спалнята, симейна и кръсива,
с мирак да прая аз, пулвинкъта щаслива.

Тъй ама ни щеш ли, виждъм за бида,
нямъ я ф криватъ моята жина...
но пут юрганя глеам, писмо оставила е тя
амъ уморен съм, и нъ сутринтъ шъ гу чита.

Към убят със мъкъ съ нъдигъм,
и у кухнятъ със мъхморлукъ акустиръм.
С биричкътъ леденъ, и първа за диня,
зафащам аз пулекичкъ писмоту дъ читъ.

-"Любимий мой ду скору Пънталей,
напускъм тъ и аку щеш ми вярвъй, аку щеш нидей!
Пунежи ти май вечи, саму чашкътъ убичаш,
и мен утдавна спря да забилязваш, и събличъш.

А пък Киру нъл съ сещъш, оня с куцуту мъгари,
дет мъ види все упипва мъ, и иска да ми гу стувари.
Риших аз повичи дън гу турмоза, и при негу съм да знайш,
а ти на воля дъ си къркъш, и квот искъш дъ си прайш."

Туй писмо дусловну, сига ви гу пручетух,
и съ чуда на ръкия ли да минъ, или с биратъ да продължъ...
чи с тези тъжни ридове направу съ уплетух,
и ни знам дали шъ мога, фъф лиглоту сам да спъ.