Бруталната абсурдност на деня
потъва в виолетови ухания.
Отвява вятър многолика самота
и паяжинно лепнещи мълчания.
Заплита в мрежа плачещи върби,
улавя шепа звездни отражения
и ги завръща в лунно езерни води
да давят адски добри намерения.