автор: apostola

Нека ти да си луната,
под която да се моля.
Нека да си тишината-
аз със вятър да шумоля.

Да си изворче в гората
и със устни да те пия.
Да си късче от зората
или цвете във саксия.

Да си билката омайна,
расла в твоите дъбрави.
Да те имам,като тайна...
Нека Господ ме забрави.

Ти да бъдеш бяла книга-
в теб да пиша всяка дума.
Нека да си чучулига-
аз да съм гнездо от шума.

Искам да си връх отгоре.
Аз-в подножието долу.
Да се качвам аз нагоре
сам по билото ти голо.

Искам да си път,за който
да проливам аз кръвта си.
Искам да си съд,пред който
да доказвам любовта си!