Вкопчен в уюта на земната твърд
и закопал във пръстта като кърт,
и като камък, вдълбан във калта,
и като гущер, зарит в пепелта
пъпли в тревите и стъпва във угар,
свива уютно котило със други
себеподобни- безкрили, сковани
в страх от небето, добре подковани,
тъпчещи ниско сред буците пръст,
с полет единствен, белязан от кръст-
нему е чуждо и не проумява
колко е нисък и как оскотява
свит във черупка от зли битовизми,
гледащ света през удобната призма
на благоденствие самодоволно.
И се присмива, и смята за болни
тези, които, откъснали корен
със ветрове и вихрушки се борят
и хоризонтът е тяхната цел,
тяхната мъка и техен предел.