автор: ariel_b

Дали защото не заспива
на рамото ми есента,
обрулена и полужива,
сама сред толкова цветя,
страхува се да се засмее
и нещо шепне в полусън,
а аз дори заради нея
заключих вятъра навън...
Дали защото ме обича
и чака следващия стих,
не знам. Но същото момиче
зад миглите си днес открих.
Ала косите му са пепел
от млади рози и луна,
а пръстите, сами и слепи,
напразно търсят есента.