автор: apostola

Тъжно е,когато няма
две очи,които да ме палят.
Трудно е,когато няма
две ръце,които да ме галят.

Тежко е,кога го няма
туй сърце,което да ме следва
и в радост,и в беда голяма
то до мене тихо да поседва.

Това сърце!Аз него искам
и дълго в мен да го притискам.!

Да стигам с него всяко върше...
Родено с нежността на този свят,
за мене сълзите да бърше
и с мен да къса всеки земен цвят!