автор: veronikas

То не е мое. Моята ръка
преди това не беше го люляла.
Вървеше бавно. Влачеше крака.
Господи, къде ли е живяло?
Приседна кротко в края на деня,
прегърнало самотното си бреме.
Не съм дете. Не го държа,
но то желае да остане с мене.
Понесло капчица илюзия едва,
присвило клепки, за да не заплаче,
погледна ме и сякаш, че света
се сви в сърцето ми... Като сираче.
То беше с мъничка ръка,
с която махаше изскочило зад ъгъла.
А в есента ще търсим топлина.
... при мен ще бъде още много дълго.