Всеки Ной да си стяга ковчега,
иде новият псевдо-потоп.
Господ спи или просто не гледа...
Във Содом няма читав народ
и в Гомор няма нищо за гледане...
Суета. И разврат... пак разврат...
Всеки Ной да си стяга ковчега.
Да се готви за Новия Свят.
Да си вземе жената, децата,
зетьове и по две-три снахи,
да поддържат растежа в родата...
Ето, иде! Започва. Вали.
От небето се сипят огньове.
От омраза. От злоба. От яд.
Подлеци под недрата ни ровят.
За основи на Новия Свят.
Всеки Ной да си стяга ковчега.
Да наблегне на светлините.
Ако Господ случайно погледне,
да го види. Из мрака на дните...
Няма нужда да взима животни,
те – животните, пак ще са тук.
По-различен е техният Господ...
Дал им тяло, но дал им и дух...
Всеки Ной да си стяга ковчега!