Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: radoslavst
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13930

Онлайн са:
Анонимни: 436
ХуЛитери: 6
Всичко: 442

Онлайн сега:
:: nickbaizel
:: mariq-desislava
:: lirik1
:: zinka
:: rajsun
:: LATINKA-ZLATNA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтачерна неделя /записки на Норвежеца/
раздел: Фантастика
автор: jynx

+++
Наложи се да вадя от триста кладенеца вода но в крайна сметка братята се съгласяват да зарежат моторите в София и да хванем по въздух до Чехия. За прилепи демонстрират завиден непукизъм към рева на двигателите. Александър го поверяваме на грижите на Мъреца с надеждата да пречупи цялата тая добродушност която опетнява върколашката му същност. Освен това триглавия не обича върколаци а аз силно се надявам да го привлека в това начинание на черната неделя. Най-малкото таласъма живее в района от някоко години и се познава на някакво ниво с местните изчадия. Триглавия е един вид модерен таласъм. Бил е зазидан едва преди няколко десетилетия в къща в балкана от шайка разглезени синчета на видни комунисти. Понастоящем всички те живеят като клошари по градинките понеже това е единственото сравнително безопасно място където Младен не може да ги докопа. С братята имаме навик да наминаваме отвреме навреме да ги потупваме по рамото така че не може да се каже че са забравили.

+++
Точно преди Бърно ни хващат шайка гръмотевици и докато намерим квартирата на таласъма ни съсипват от бой. Намираме го да трака по някаква черна клавиатура и да пуска хлъзгавите си пипала в мрежите на една от най големите ИТ корпорации. Екран няма, но и не му трябва. Със шест очи можеш и това да си позволиш. Когато вижда мокрите ни миши муцуни на прозореца, и кълбовидната мълния която точно се образува зад гърбовете ни скача да отваря вратата притеснен. С братята се блъскаме кой да влезе пръв и се смеем истерично докато най-накрая не се набутваме всички на безопасно и затръшваме вратата на косъм. За наша радост изчадието което всъщност само си играе не се взривява в прозорците а само ни гледа няколко секунди след което се отдалечава въртейки се към езерото. Едва тогава си поемаме дълбоко въздух и се оглеждаме за да открием една типична таласъмска бърлога, маниакално подредена и блестяща от чистота. По земята свети черно дърво, стените са изрисувани с мандали образуващи дълги виещи се песни. Таласъмите са големи къщовници. Триглавия нещо говори и сочи ушите си с крива усмивка. Надпреварваме се да му крещим в лицето какво е станало, щастливи като че ли ние сме избомбили бурята, а не тя нас. От адреналина е. Когато се посъвземаме и си възвръщаме слуха, изтръскваме учтиво криле в хола а триглавия вади запотени бирички и всички се нареждаме край масата с цвят на прясно изцедена кръв. Както сме си обещали преди много години, не отваряме приказка на сериозни теми преди да сме направили главите. Едва тогава вадя бележника на великия Бела Логуси и разпалено му разправям за вампирския завет под окупираните от туристи улици на Прага. Както съм очаквал триглавия не проявява почти никакъв интерес. Не знам дали е заради начина по който е станал таласъм или заради нещо друго, но е болен на тема мръсни копелета и е загубил всякакво усещане за идентичност с трансцеденталното. Цялото си време прекарва над това да си блъска главата как да прекара хората на деня и как да върне тоя побъркан човешки свят в релси. Фактът че и хората на ноща са почти толкова сбъркани като че ли не успява да му проникне в дебелата тиква. Не настоявам много много, но малко по-късно подхвърлям на масата няколко забележки за връзките на медните нагръдници с всички тирани през годините, и за гнилата им природа на разрастваща се болест така типична и за човешките им последователи.
- Един вид, копелетата се държат заедно от както свят светува, лицемерничат, правят се на праведни за пред тълпите, а в същото време колят и бесят като за световна. Да си чул за някой причинил смъртта на милиони Сатанист? Разбира се че не си - всички масови убиици са добри, всички са пречистени и благословенни от личната охрана бръснати глави на Бог! Тея скапани на-Дръвници!" - не е честно от моя страна но триглавия ни трябва с целия си неизчерпаем гняв. Разбирам че съм го ударил по слабото място когато покойните ми тъпанчета писват отново, а няколко празни бутилки се пръсват една след друга в стената. Налага се дълго да го успокояваме защото е бесен по три все пак. Мразя се но и това не е фатално.
- Сега е различно, казва ми той по-късно, когато нещата са утихнали и сме потушили временно пожара с няколко бири. - Сега хората се будят един след друг и накрая ще обърнат нещата. А те обърнат ли ги, и при нас ще се наредят..
- Долу Бог!!! - крещи от балкона по-малкия брат който е върл фен на Гео Милев и освен това е жестоко пиян. Добре че сме си направо в гората. Смеем се. Пушим. Разправям на триглавия за краткия ни престой в Будапеща. Егати нощния живот, Улиците гъмжат от свежи будни хора и неживи, а всички тъпаци чезнат по някакви загубени дискотеки и не ти се пречкат в краката да си го просят. Всичко изглежда огромно, тържествено, без да е полирано. Най жестоката градска енергия която можеш да си представиш. Напихме се до ушите и започнахме да хвърчим, пияни прилепи по улиците а хората се смееха и ни подаваха ръка когато се разбивахме в някой непоколебимо засукан стълб. „-Егешегедре” -подаваха ни ръка!
Знам че съм го спечелил за една добра кауза. А той знае че е спечелил нас. Може да разчита че където каквито малки колелца въртим през човешкия си полуден сме готови да ги задвижим в правилната посока когато дойде часът. Не хората са част от системата, тя е част от тях! Малкия си избира един ъгъл и отива да говори както обикновенно на чергата която таласъма му постила, а брат му стрелка кръвнишки поглед по нощните пеперуди от дивана. Мързи го обаче, не е видял глад кучето. Слушаме дъжда.

+++
На другия ден Триглавия се обажда в работа и си взима една седмица отпуск.
- "После че ги чупим" - шегува се докато затваря телефона, - кой ще ме носи?! Не се шашкайте, -ха-ха -смее се на сгърчените ни физиономии докато прави знаците -аз мога да ставам много, много малък.

Нямаше как да не се сетя за капитан Блъд.


Публикувано от viatarna на 20.07.2012 @ 09:02:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   jynx

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

До утре в 42
автор: flood
10 четения | оценка няма

показвания 4932
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"черна неделя /записки на Норвежеца/" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: черна неделя /записки на Норвежеца/
от mariq-desislava на 20.07.2012 @ 18:16:33
(Профил | Изпрати бележка)
Чакам всичко де се обедини в роман, притежаваш достатъчно енергия и дарование за тази цел (не че те познавам, просто те чета и оттам съдя:) Дотогава поздрав с този текст:

Отвъд смъртта


I

В един древен ръкопис, който е намерен в пещера някъде в Юдея пише:
"От яйцето на светата птица, голяма колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена и ще сложат началото на новото човечество. Те пол ще имат, но няма да го познават и използват, защото друго ще е тяхното значение. Всички достойни ще бъдат техни деца, защото деца те няма да имат. Имената им са Йон и Ана. Те ще бъдат птици, но никой няма да знае, защото ще са хора по вид. Само един ще ги познае и ще иска да ги погуби..."
Тук ръкописът свършва. Жалко.


II

- По какво ще познаем свършека на света? - питат учениците.
- По това ще познаете, когато Природата започне да проституира
значи дошъл е краят - отговори учителят.
- Тя е била богата. Завидно богата - продължи той. Но от много време насам Природата прогресивно обеднява. Дошло е времето когато проси. Чука от врата на врата и проси милостиня. Това е сега. Но хората и дават много малко. Повечето направо я пъдят. Те толкова са свикнали да я гледат по телевизията и по цветните картички, че когато я видят на собствената си врата изобщо не и вярват и я нагрубяват. Един път я срещнах на улицата. Доста зле изглеждаше. Облечена в стари дрехи с мазни петна по тях, тя протягаше ръка. Стори ми се, че повечето хора я отминават. Отминах я и аз. В последствие съжалявах. Друг път не съм я виждал. Сега знам, че хората се страхуват от нея. Тя все повече се отдалечава от тях. Ще дойде време, а това е сигурно защото съм го чел, но няма да ви кажа къде, когато Природата ще започне да проституира. Това ще е нейният последен опит да стане отново богата и да бъде с хората. Тогава ще настъпи краят на света.


III

Берлин е особено място. Нещо символично има в този град.
Достатъчно студен и Красив за да може да бъде определен категорично. Може би такова е просто моето впечатление. Вече десет дни бях там. Купих си от берлинския битак едно старо яке и с него се чувствах много добре. Пари нямах много, затова предпочитах разходките. "Кудам щрасе" е приятен за очите на всеки, който се чувства европеец. Вървиш и гледаш света около себе си, който е пропит с дъха на една нова култура. Тя носи всичките визуални предизвикателства на своето време. На мен ми беше леко. Чувствах окото, което наблюдава. Смрачаваше се. Аз се сливах с тротоара, след това проблясвах сред рекламите на витрините. Накрая се разливах в тълпата, разтягах се от удоволствие и се събирах в себе си. Така на един ъгъл видях нея. Познах я веднага и се смутих. Това беше Природата. Беше обута с червен чорапогащник, къса пола и високи черни ботуши. Отгоре имаше късо палтенце от неизвестна за мен кожа, под което се виждаше голямо деколте. Дрехите и бяха скъпи, но стари и износени. Беше студено. Отдавна вече я гледах. Тя се приближи и с леко призрачна усмивка ми заговори. Учудих се, че разбирам думите и защото в този град това не ми се случваше често. Тя говореше на някаква смесица от славянски наречия. Такъв изказ не бях чувал, но я разбирах. Тя ми каза, че е от славянски произход. Аз наистина се обърках, защото не бях предполагал, че това е възможно. Обясни ми още, че е най-добрата проститутка в района, но за мен щяло да бъде без пари защото съм пратен. Подаде ми ръка и ние тръгнахме. Видях, че е красива. Завихме на първия ъгъл. Тя ме целуна и продължихме. Обясни ме, че с мент цялата история ще свърши. Нямах сили да се противопоставя. Вървях без да се замисля. Влязохме в тъмен вход. Тя пусна лампата. Качихме се на третия етаж. На вратата не пишеше нищо. Тая отключи. В стаята беше хладно. Приглушена светлина идваше отнякъде. Чувствах се замаян. В полутъмното тя се съблече. Помогна ми и на мен. Обзе ме еротична възбуда. Целунах я няколко пъти. После легнахме на кревата. Сега щях да се любя с Природата и целият космос щеше да ми

още коментари...


Re: черна неделя /записки на Норвежеца/
от Jynx на 21.07.2012 @ 13:17:29
(Профил | Изпрати бележка)
ее супер, мерси много.
дай да те поздравя и аз :)

https://www.facebook.com/nikolajtotev

]