автор: filantrop

Нежният,тих полумрак на моите пристани,
влива в познатото лик
на несъществуващи плажове
и разстояния...

Привечерно,различими по контур желания
прецеждат жаждата,
докато вятърът разхожда
сбор от въздишки,в своя посока.

Пристани, с мнимите разстояния
в полумрака на навика
да не вижда близкото,
нежността си възсядат и нагазват в тихото.