автор: osi4kata

Животът – проза. Къртиш със секача.
Кой има време за лирични отстъпления...
Живееш бързо. Дрезгав ти е здрачът.
Тук-там се мяркат и щастливи попадения.

Смехът – накъсан.. Смееш се, но рядко.
Какъв ти смях... Пече ти се яйцето...
Общуваш със измислени приятели,
въображаеми са ти и враговете.

Работиш. Дишаш. Някой път издишаш -
буквално или ... и в контекста..
Претегляш думите си като трици.
Опитваш се да те харесат.

Харесват те. Не те харесват.
Преструваш се, че го приемаш философски.
Поглъщат те енергии човешки,
Плюс. Минус. Минус. Плюс. Диод си.

Денят ти - къс. И нощите са къси.
Все има нещо недовършено.
Понякога очакваш да се пръснеш
от напрежение. Да се прекършиш.

Минаваш теста. Цял си. Целеничък...
А можеше и да дадеш „накъсо“....
И продължаваш . Свят. Диаболичен.
Да се въртиш в спирала. Покрай кръста.