автор: waljo

Тежка мъка сърцето е свила,
така зле, никога не е било.
В опасност е Родината мила,
влачим ярема на ново тегло !

Под робство пак Народе, орисан,
да се бориш славно, от векове,
по ценария, лошо написан
от вътрешни и външни врагове !

Кой е виновен? Кой ще плаща? Кой?
За злини и мъки преживяни !
Катастрофа пак, след един нов Ньой !
Лоши сме ! А как да сме засмяни ?

Продажните политици са „ вечни ”...
Оглозгват „ Държавата ” - до кости !
Като зверове са, безчовечни !
Духовенството, също не пости.

Молим Бога наш, горещо ...
вече надежда никаква няма
и Армия, врага да посреща,
Военните имоти са „ яма ”.

Демокрацията, изкривена !
Историята, тъй „пременена”
Нацията, чезне унизена ...
Картата ни, вече прекроена !!!

Днеска, в кокала опрял е ножа !
За еничери, робини бели...
Да въстанем дружно, с поп и ходжа !
За България ! Живи и умрели !
2009