автор: upthedownstaircase

На Павлина

На асфалтираната улица, току до една локва, мързеливо се изтягаше един Случайно Хвърлен Поглед


Той тъкмо се беше пробудил и сега с любопитство се оглеждаше. Чувстваше се някак си не на място, а и не си спомняше къде точно му е мястото.
Наоколо кипеше живот. Погледът реши да се включи. Пърхаше кокетно с мигли срещу всеки мъж, завираше се нагло под полите на жените и хладно преценяваше гледката. Е, хм, тя не винаги беше апетитна. Това откритие караше Погледът да се чувства особено значим и доволен.
Никой не му обръщаше внимание. Само един огромен пес, приличен на “Форд”, модел 1915, опита да завърже запознанство, но Погледът беше с претенции. Изгледа въшльото с хладно високомерие и се спаси от досадните му домогвания.
Изведнъж някаква огромна кола прегази Случайно Хвърления Поглед и направо го разпръсна. Той възмутено се изтърси от капките, събра се в началната си форма с усилие, и процеди няколко думи на изискан френски.
Бодна го нещо отдавна заспало и полузабравено. Някакъв далечен утринен кикот, нечии дълги пръсти, изплескани с мед…
Случайно Хвърленият Поглед въздъхна с облекчение и се затътри на изток. Стигна познатата врата и се ухили победоносно – беше намерил собственичката си.
На вратата някой нещо лепеше. Пгледът се повдигна любопитно на пръсти и прочете:

“20 ГОДИНИ
БЕЗ НЕЗАБРАВКА”