Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: nikolaylalev96
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13954

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 1
Всичко: 418

Онлайн сега:
:: pc_indi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛюбоФтЪ и нейните по-задъхани аспекти
раздел: Разкази
автор: dred

-Их, бре Марче как си се наконтила... баш на Стамбулска кокона мязаш.
Марчето се изкикоти, червейки се като домат в оранжерия.
-Ама и ти си един бе, Иване...
Иван подръпна мустак замислено, гледайки харното девойче. Е, добре де, не беше барем девойче. Марчето вече бе чукнала третото десетилие и за толкоз време бе успяла да изпроводи двама съпрузи в гробището. Според клюките в селото вече бе хвърлила око на хаджи Генчо, дето притежаваше всякакви социално-икономически благинки, радващи националната икономика и банковата му сметка. Е, че беше кръшна мома... тъй де... кръшна жена в разцвета на силите си спор немаше. Дето трябваше да си го има си го имаше, че даже нахалстваше да туря и бонус отгоре ама естествено никой не ѝ се сърдеше. Дето се казваше жена и половина ама тая половина бе съсредоточена както думаха селските зевзеци „и у първио и у вторио етаж“. Към всичката тая визуална благина бяха и златните коси дето направо можеха да накарат онуй кръглото на небето да го хване затъмнение от срам. Очите ѝ пък бяха толкоз сини, че направо не можем да измислим такваз метафора, за да покажем баш колко са сини. Устните ѝ пък... мали, мали, мали. Сякаш Бог ги е създал по цял ден да прави свир... тъй де, да целува малки дечица.
Абе от където и да я погледнеш нашто Марче беше направо версия 3.0 спрямо обикновените Марчета. Нямаше мъж в селото, който да не ѝ е наточен. Даже на дядо Кольо Чекръка дето още помнеше времената, в които юнаци и змейове са се млатили по полетата му се втвърдяваха патериците като я видеше. Че ѝ не само мъже я бройкаха като агънце покрай Гергьовден. Гина Доячката само като я видеше на мегдана започваше да си глади мустаките и да се облизва. В общи линии Марчето беше в устата, гащите и мокрите сънища на всички живо над онази възраст слизането, под която за каквито и да е било цели обикновено води до едно място, където трябва много да внимаваш със сапуна. При това нямаше ограничения за видовата принадлежност. Пегас- магарето на Кочо Шнапса, не веднъж или два пъти бе показвало какво си мисли за Марчето за огромно смущение, любопитство и удивление на селските девойчета.
Мда, Марчето опредено беше както казва хит Номер 1 не на сезона ами на цялата геоложка ера. Сред бленуващите по прелестите ѝ бе и нашия герой Иван Гегата. Той бе овчар от както се помнеше и прекарваше половината година по ливади и поляни далеч от цивилизацията. Тъй че дойдеше ли време да слезе от планината, разпускайки овцете в зимна ваканция, по древна овчарска традиция бе тъй загорял, че даже и блеещите хайванчета му се струваха натрапчиво изкусителни. За туй като мярна Марчето направо мустаките му се накъдриха като след три часа при фризьора, а пред очите му заплува една мъгла направо не е за разправяне. Хукна към къщи сякаш самия данъчен го гонеше по петите, но въпреки това не успя да скрие помислите си от околните. Комшийката му Гинка, като жена с опит и седем деца, си рече, че на гегата му спокойно мож нареди единадесет гевречета, три казанлъшки понички и щеше да остане място за един айран.
-Брех, брех, тия млади…-помисли си Гинка със завист, мислейки си за своя мъж, който за последно бе имал нещо твърдо по себе си още от времето, когато Сталин беше генсек.-Дано на някоя ѝ излезе късмета. Срамота да се прахосва таквоз нещо.
Сред случайните свидетели бяха и неколцина млади девойки, които успяха само да се ококорят след наш Иван. Бяха виждали колюшнапсовия Пегас в най-забележителните му анатомични мигове ама хайванчето губеше и по дължина и по обиколка от гегата на Гегата.
Докато успее да се прибере нещата толкова се бяха Иван успя да отвори вратата си без да използва ръце. Целия разтреперен и плувнал в пот измъкна шише зехтин- най-верния приятел на овчаря в самотните овчарски нощи. Аха, аха да отвори капачката и да се отдаде на дива страст със себе си и себе си когато спря. Замисли се дълбоко, по овчарски, и накрая прибра зехтина. Избърса едрите капки пот по челото си и изръмжа с одрезгавял като на Шварценегер в „Конан Варварина“ глас.
-Ако тая не я раздрусам като Фукушима земетресения името ми да не е Иван Гегата!
Нашия Иван можеше и да е селско чадо ама дето се казва беше природно надарено момче... всъщност Мара Дащната- една от предишните най-първи моми на селото ощастливила не един или двама местни младежи, можеше да се закълне във всичко свято, че това е самата истина. Иначе щеше ли да му прави баница всяка коледа от има-няма двайсет зими? Ама в момента иде реч, че Иване е надарен в интелектуално направление (без да подценяваме останалите аспекти естествено. За повече информация Мара Дащната, третата къща вдясно от хана на бай Койчо) и за туй измисли хитър план. Ама толкоз хитър, че направо Хитър Петър да си изяде калпака от завист.
Беше добре кътана тайна, че нашто Марче обича честичко да ходи в селската баня. Там пък се срещаше със своя трети подред обект на вечната ѝ любов... или поне докато смъртта не възрази по въпроса- хаджи Генчо. Хаджията вече беше на години ама дето се вика то мерака ЕГН признава ли? За туй и честичко от банята ехтяха разни подозрителни шумове от сорта на „О, ДА“, „ТОЛКОВА Е ХУБАВО“, „ШНЕЛЕ-ШНЕЛЕ“ и „ДАС ИС ФАТАСТИШ“ (Марчето си беше лингвист и половина, питайте учителя ѝ по френски как се справя с владеенето на езика). След като замлъкнеха хаджи Генчо излазваше на четири крака и запълзяваше към вкъщи с вид на Сизиф след първия милион години бутане на оня пуст камък. И този път хаджи Генчо се завтече към банята, където се съблече в съблекалнята, измъкна скришом едно блистерче със сини на цвят хапчета и верен на принципа, че във войната и любовта (и малко по-задъханите аспекти на любовта) всички средства са позволени смело глътна две. Само, че хаджи Генчо си падаше малко недоскив и хич не си направи труда да забележи, че хапчетата са малко по-различно сини от обичайното. Вече таман се канеше да нахлуе в банята при своята възлюбена като побелял Аполон и да е покаже що то е американска фармацевтика, когато коремът му изкъркори като баскервил-ското кучи скивало Шерлок и компания. В следващия миг тази част от анатомията му направи онова, което бе направило и Спутник едно време, хвърляйки американосите и всякаква друга империалистическа паплач в ужас- направи няколко весели обиколки на планетата в името на социализъма и другите му там коми- идеали. Хаджи Генчо нададе вой и рипна като трийсет години по-млад към нужника. Иван Гегата, хилейки се доволно изскочи след няколко секунди и завъртя ключа, но тъй като обитателя на въпросния инфраструктурен обект бе твърде зает да върши принудително онуй дето казват и царя правил сам-самичък при това, плачейки за майка си, не обърна никакво внимание.
Иван Гегата се разпищоли в съблекалнята и гордо, показвайки на света обилно телесно окосмение, което караше овцете му да ревнуват и размахвайки предвкусващата си триумфа гега, нахлу в банята. А там парата бе изпълнила всичко и беше по-непрогледно и от столична дискотека в петък (с тази разлика, че миреше далеч по-добре).
-Ти ли, скъпи?-обади се сластно скритото в мъглата Марче.
Без да каже нищо Гегата я обхвана с яките си ръчища и я притисна към голото си овчарско тяло.
-О, мило, ама защо не си си съблякъл пуловера?-изчурулика Марчето.
Потискайки напиращия издайническия вой на стар вълка сграбчил младо агне в косматите си гърди Иван притисна Марчето в стената, разчекна ѝ краката и я подхвана като стар калугер млада нива, давайки воля на страстта, която бе потискал в продължение на шест месеца при това само със зехтин и овце.
В крайна сметка всичко завърши добре. Иван се прибра у дома, доволно пафкайки лула с усмивка на Големия лош вълк след срещата му с Червената шапчица в тъмно кьошенце. На бай Генчо стомаха му мина само след седмица, а колкото до Марчето... е, тя доста време не можеше да седи на стол. Абе дето се казва накрая всички заживяха щастливо… е, добре не- не заедно ама пак се брои.


Публикувано от alfa_c на 17.07.2012 @ 22:21:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   dred

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.01.2022 год. / 01:07:17 часа

добави твой текст
"ЛюбоФтЪ и нейните по-задъхани аспекти" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: ЛюбоФтЪ и нейните по-задъхани аспекти
от Ufff на 18.07.2012 @ 13:45:44
(Профил | Изпрати бележка)
"визуална благина", "му се втърдяваха патериците", "Пегас - магарето на Кочо Шнапса", "разпускайки овцете в зимна ваканция", "и щеше да остане място за един айран" + немските реплики на франкофонката в банята - ха-ха-ааа! Бисер до бисера.

Добре, че му мина стомаха на хаджито, е тЕ т`ва е хепи енд! В здраво тяло - здрав дух!))))


Re: ЛюбоФтЪ и нейните по-задъхани аспекти
от Dred на 18.07.2012 @ 17:45:22
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Ufff. Удоволствие е да разбера, че разказът ти е харесал. Дето се казва любоФта е източник на какви ли не наслади... дори литературни ;-)

]


Re: ЛюбоФтЪ и нейните по-задъхани аспекти
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 18.07.2012 @ 15:16:50
(Профил | Изпрати бележка)
Удоволствие беше да прочета :))))))))))))))))
Поздрави!


Re: ЛюбоФтЪ и нейните по-задъхани аспекти
от Dred на 18.07.2012 @ 17:53:32
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, katerina. Радвам се, че разказа ти е харесал. Като се замисля, че започнах с идеята да напиша еротичен разказ, но се получи нещо съвсем друго ;-)

]