автор: osi4kata

Мило Дневниче!
Ето ме пак. Мисля, че е крайно време да ти дам име, защото те чувствам толкова близко, колкото никой друг. Да речем – Гарончо! Виж колко е звучно!

И така – продължавам ... Скъпи Гарончо, днес получих работата! Това е най-готиния коледен подарък, който съм получавала в последните 11 години – след онази стара бричка, която мама ми подари, когато станах на 15, за да си ходя на училище с нея. 1986 Нисан Чери 1.3, мой набор. Жълта!

Всъщност, работата не ми беше подарена – аз си я грабнах, защото я заслужих. Подписахме договора и заплатата ми ще е достатъчна за да си купя бялата къща с котешка вратичка след 3 години.

Сега готвя паейя и пека блат за бананова торта, защото това е събитие, което трябва да се отпразнува, както подобава. Опси, телефонът ми... Пильо! Пилюшка, взе ли работата – пита той без въведения. Ми, ти как мислиш – надувам се аз... Нали знаеш, че съм Дъ Бест! Знам, бе.. Ти си ми отличничката... Такива знаеш ли кво ги прая аз – бъзика се Пилчо и му отговарям, че знам ама няма да се получи – имам страхова невроза от лИбовници. И се кикотим.. Аде, няма ли да си идваш? – питам – след 10-15 минути съм готова с менюто, само да разбия сметаната за банановата торта.. Ооо, бананова торта! Пильо, ша та скъсам по правата, да знайш! Ида!... С моя приятел Робинзон си провеждаме все такива елегантни разговори – незадължаващи и лековати. Хората, ваксинирани срещу хумор ме натоварват, Пильо не е от тях, как’ Сийке..

С него не си говорим само глупости, де. Пильо знае доста неща и чете, каквото му попадне. Не е професор, но няма да умреш от скука с него. Никога не си говорим за политика или за казармата му, защото той не е ходил в казарма. Слава Богу!

Котю ми се мотка из краката и пак ми сочи към паничката си. 5 часа след обяд е и вече се мръква. Зимаааа, мъкааа.. Как мразя зимата – не можеш да си представиш! Първо, защото сметката ми за ток се удвоява и утроява, и второ защото се мръква рано. Един ден ще мога да си позволя всяка зима да се изнасям някъде из тропиците и да вея китки полу-голичка.

Пильо си отключва вратата. Носи ми букет от гербери и гипсофила. Пиле, бе, ти да не ми искаш ръката? – викам – кви са тия китки? ... Ама ми е гот, де! Не съм получавала много цветя в живота си.. Нали съм си джаста-праста и мъжовете, с които общувам си мислят, че не се впечатлявам от цветя. Пилчо, обаче ми знае и кътните зъби. Всичко си казваме. Един ден ми вика – Ренка, само за тампони не ми говори, че ще обърна фльорцата, да знаеш! Ша зема и аз да си купя тампекс нормал...

Слагам китките в един буркан от тика-масала, защото си нямам ваза. Нали ти казвам, че май за пръв път получавам цветя..

Пиле, знаеш ли кого видях днес ей така на – най-случайно? – пита Пильо. Не – казвам – не знам. Кого?.... Веселата Вдовичка и ШАфьорина, хихихихх – киска се той.. Стига, бе Пильо – мръщя се... Не влагай обидни нотки. Няма срамна работа! Голяма клюкарка си! ... И къде ги видя? – продължавам любопитно. В Плаза – казва Пильо. Твоя човек беше с онова малкото курве – Жижи. Ма, то като се възкекнало на един чепик – 300 долара, намъкнало си на мършавото задниче едно рокле – 500 долара и се накичило като коледна елхичка – на всеки пръст по пръстен.. Не като твоето мъненкото.. Топузи, сестро, топузи! Ще ѝ увехнат пръстенцата – има едно кило по тях...

Те видяха ли те? – питам.. Да,да.. – продължава Пильо. Сълзичка ми хвърли един белтък само, а Иван като я стисна Жижи – сякаш ще му я грабна под носа... Хахахаха! Пилеее, Пилеее... как можа да тръгнеш да се мъжиш за тоз цървул? Добре, че батко ти Робинзон е насреща! Щеше да си париш гъза с ютия иначе! Две-три дечица, една кошница аборти, секс и гръцка музика до дупка! Я, сега каква си ми кариеристка! Да не вземеш да купиш на баровеца обяд още първия ден! ... Глей си работата! – нервя се вече аз и мажа банановата торта с разбитата сметана..

Ядем пайеята и се смеем за щяло и нещяло... И кроя капела на Пильо как да го клатна той да шофира тази вечер, защото откак живее тук за постоянно, всеки път като излезем той пие, аз - карам. Пилчо, що не си вземем такси тая вечер? Ще си делнем сметката. Няма да те навеждам ти да плащаш... – подхващам темата, а той се пъчи – Ренка, ти да не си мръднала, бе.. Как ще извадим по 20 на отиване и 20 на връщане за такси. За 80 кинта ще те возя един месец! Дай парата и целувай ръка! Тъй ми викат на мен – Робинзон Благородника!

Веднага си отварям чантата вадя оттам 80 кинта, давам ги на Пильо и му целувам ръката... А, така! Далавера да се върти! – търка си той кинтите в предницата на дънките и умира да се смее...

Излизаме към 8 часа и се паркираме в Рокси Кафе първо. Вече не ходим в Четирите Краля. Сълзица е акционерка там. И Иван, разбира се. Не ги мразя, но не ща да ги срещам. Нито пък Жижи. Не понасям тъпи парчета. А те са рядко тъпи парчета. В Рокси си имаме нова компания. Пильо сваля една бивша балерина, а аз съм само кошаревски свидетел. Не ми се ще да се обвързвам с никого. Пък за една- нощ -стоп хич не ме бива. После се чувствам като отрепка. Още докато влезем в кръчмето и Пильо обявява на всички, че съм взела работата. Сякаш той я е взел! И казва по бира. Пиле, не забравяй, че ти си собър драйвъра тая вечер! Да не зацапаш свещите! – напомням аз... цяла тъща-вампирица, а той вика – Няма, Пиле, няма, рожбе! Една биричка само!

Балерината се завъртя карай нас и Пильо зачезва заедно с нея. Предполагам, че са на паркинга. Кой ли ден ще го закопчеят ченгетата, че прелюбодейства на публични места, не знам! Балерината е женена за някакъв туз, който е все извън страната.Най-вероятно гледа да е далече от нея, тя е голям пожар...

Пия си биричката и се радвам на живота.. Пильо се връща нахапан сякаш от няколко женски кучета по врата и си зализва перчема.. Ти си зодия Ебец, бе братче.. – мърморя аз. Ощастливител на закъсали лелки..Къде ще ходим после? В Червен Площад – вика Пильо. Там е най-яката музика и има най-малко пубери. Оная вечер в Мая като се огледах и се почувствах като даскал в отделенията. Половината от тях малолетни. Някой върти бизнес с фалшиви лични карти в тоя град и ако го набарам кой е - ще го рекетирам жестоко.. Ха-ха-ха-ха... Пиле, аз тая вечер може да спя и при балет-майсторката.. Ама ще те закарам до вкъщи, не се притеснявай.

Ок – казвам. Утре ще се видим. Знаеш ли какво – аде, да ме закараш още сега. Имам да направя и без това един рисърч.. Не, не.. Не за новата работа. Просто ме интересува нещо...

Прибирам се в 10.30 като бабичка, храня Котю и се мятам из мрежата. Никакъв рисърч нямам да правя. Излъгах. Исках да се махна оттам.

После се тегля – 48кг и 250 гр... Ноу бира повече! Водката е моето питие...

Скъпи Гарончо! Дневниче мое... Наближава полунощ, а аз съм съвсем сама. И пиша тъпотии, които някой нормален човек може да прочете някога и да се счупи от смях... Дневникът на Гладната Кокошка.

Искам някой да ме обича истински! Аз обичам Пильо.