автор: angar

Ужасна юлска жега – не се диша.
А трябва пак за нещо да се пише.
Но за какво?

Заплатите са много ниска връв –
под нея няма как да се провра.
Цените – те пък са висока топка:
и да се мъча,
няма как да ги надскокна.

Със младите жени -
едва ли ще се справя.
А пък при старите –
при тях какво да правя?

И музата ми прецени: пиши
за петдесетипетгодишните жени!

С какво да ги
възхваля най-напред?
Не само още хляб –
в тях има още много, много мед!

Страхотна възраст е това!
И за вечеря е, и за обяд, и за закуска!
До нея добере ли се жена - не я напуска!

Макар че времето
над всичко побеждава,
жената го надхитря и успява,
от петдесет до след седемдесет,
да си остава все на петдесет!

Жената в тази възраст си е фина,
като добре поддържана градина.

В зенита на човешкия живот,
и нежен цвят е тя, и сладък плод.

Без страх и риск,
че ще забременее,
и люби нежно тя, и ласкаво се смее.

И с доброта и мъдрост съумява,
и своя собствен дом да управлява,
и София, и цялата държава!

На петдесет и пет жената е богиня -
не е възможно сам поет да я възпее!

Една жена на петдесет и пет,
замества две с по двадесет и пет,
и три – с по седемнадесет години!