автор: apostola

На други от себе си дадох
и грижи на някой спестих.
Душата си аз не продадох
и в себе си нищо не скрих.

На никой в сърцето не бръкнах.
На никой карес не гонИх.
Във чужда душа не замръкнах
и в тежки затвори не гних.

Противна им дума не казах
на братя,приятел и враг.
За грешките сам се наказах-
не станах на себе си драг.

За моите грешки признавам,
че бил съм дълбоко неправ.
Макар,че до днес не познавам
човек да е винаги прав.

Компромиси винаги правех
и имах доброто сърце.
А лошата дума заравях
в земята със голи ръце.

Стрелите към мене фучали
отблъсвах с душевния щит
и разни тиради звучали
приемах ги даже за мит.

Помагах на други до края
и духом,и тялом дори.
Не искам аз място във рая...
Кандило за мен да гори.

На път е душата ми вечна...
На всички за всичко простих.
Оставам с мечтата далечна:
не стигнах добрия си стих.