автор: osi4kata

Ограничено виждане. Природа...
Човешките очи – несъвършени.
Несъвършено тънка кожа
и паяжини , вместо вени.
Сърце, подскачащо в кафеза
при всеки опит да го трогнеш..
И ходилата те отвеждат
към друго тяло. Търсиш Бога,
а Той се крие нейде сякаш...
Умишлено. Да се съмняваш.
Понякога ти светва в Мрака..
За миг. Че пак да се надяваш.
Игра на жмичка. Много точно.
И ти си този, който търси.
Смъртта слухти като животно
и дебне те зад всеки ъгъл.
И може би така е редно.
И може би това е Пътят.
Когато Бога те погледне,
в дланта му със душа да стъпиш.
А тялото ти да червясва,
Курбан за мазни нематоди.
Не го боли, не му е тясно,
а два квадрата му е гробът.