автор: apostola

В такова време-безлюбовно сиво,
и на запуснати традиции и нрави,
аз пак те искам непонятно диво...
Не знам дали и двамата сме днеска прави.

Безумно аз със времето воювам
и мъча се с юмруци вятъра да спирам.
С мечта сърцето ти да завоювам,
пред тебе днес душата си със прах изпирам.

Любовните огньове аз разпалвам
и в моята душа безпомощна да падаш.
Във тебе от дистанция запалвам
пожарите на страстите и в тях да страдаш.

И в тези два пожара ще гориме...
Да ги гаси-за тях пожарна още няма.
Не се ли съберем,ще изгориме.
Ще станем пепел:мъка на света голяма.

Но щом се съберем,ще се гасиме!