автор: osi4kata

Мило Дневниче,

Днес е Пети Ден, откак минах на диета.

Събуждам се от часовника в 6.30 сутринта, изключвам алармата и си казвам – а, още 5 минути. Събуждам се отново в седем. По-точно – събужда ме Иван. Аде, писанке, няма ли да ходиш на работа днес? – казва ми и на мен ми се ще да отговоря, че няма, защото той е секси и мирише на афтършейв, но се надигам – леко го целувам по устните и ставам. Иван е направил кафе и тостчета с масло. Разтапям се от кеф направо... Мама само ми е правила закуска и кафе. Отдавна, като че в друг живот. Мама почина преди 8 години, на осемадесетия ми рожден ден – рак на гърдата. Милата, тя издържа стария дявол две години повече от мен. Ако канонизирането важеше и за нас цървулкьовците – самият Бог щеше да канонизира мама. Когато се изнесох от вкъщи – едва 16 годишна, мама ми плаща наема, докато си намеря работа в един супермаркет. По онова време учениците имаха право да работят само 15 часа на седмица и затова мама продължи да ме поддържа тайно от стария обесник поне още година и половина. Един ден дойде в супермаркета (работех само вечер – на деликатесния щанд) и ме помоли да излезем на кафе след работа – имала нещо да говори с мен. Казах И, че ми остават още 15 минути до края на смяната , да ме чака. Излязохме, седнахме в Пица Хът срещу супера и мама ми каза, че на другия ден е на химиотерапия и че това не е първата процедура. Тогава плаках за първи път в живота си, обикновено съм корава. Като куче съм – стискам зъби и карам напред, защото знам, че след лошото винаги иде хубаво. Тогава обаче плаках като малко дете, прегръщах мама и не я пусках да си ходи. Даже И предложих да дойде при мен за през нощта, защото знам баща ми колко е бесен, когато нещо не е в ред. Мама ме притисна към себе си и ми отговори, че не може да го остави сам. Той имал нужда от нея... Бръкна си в чантата и от там извади малка червена кутийка , отвори я – вътре беше златният пръстен, който оттогава не съм свалила – не много масивен, даже мъничък със зелено камъче . И ми вика – Честит да ти е рождения ден, детето ми! И да си щастлива. Утре, казвам ще ми го дадеш, мамо! А тя вика – не знам дали ще ми е добре утре, след химиото.... На другия ден мама почина. Не издържала терапията. Баща ми се обади в училище. През онзи ужасен ден за последен път посетих дома на родителите си. Още докато влязох, баща ми се нахвърли върху мен като луд – Ти, каза той, я умори! С твоите прищевки ! ...

Нищо не казах. Изтърпях го. ...дъртия пръч, който мрази до обяд себе си, а след обяд целия свят. Оттогава не си празнувам рождения ден, който между другото се пада утре.

Ренка, аз ще тръгвам – казва ми Иван – че днес трябва да взема Шефката и да я водя на фризьор. Букната е за 8 часа. Ако искаш, като я оставя мога да мина да те взема. Добре, отвръщам.. Тъкмо ще си изгладя ризата... Аз работя от девет до пет. С ужас си спомням за времето, когато работех в супермаркета – или късно вечер, или рано сутрин. И после – събота и неделя задължително. Когато мама почина, мениджърът на супера ми даде повече часове и ми плащаше на ръка. Иначе как щях да изкарам последната година в училище – не знам... После записах и Университета. Бизнес-администрация. Мразех да съм цървуланка. Исках да стигна далеч, да стана богата. Червива от пари. Да покажа на онзи кретен, дето ми се води по документи „баща”, че съм Нещо, въпреки че му нося гадния ген. Още през първата година в Университета, мениджърът на супера ме направи асистънт-мениджър. Можех вече спокйно да си посрещам разходите. Работех три дни в седмицата – събота, неделя и сряда. В сряда нямах класове. Завърших преди две години и тогава си наумих да си потърся друга работа. В супера не можех да раста повече. Така се озовах при Сълзица. Работата ми не е кой знае какво, но е от понеделник до петък и от 9 до 5. Мога да си позволя да имам дори личен живот...

Ето ме, на – готова съм 8.30 е. Сутринта. Тегля се на кантарчето – не съм мръднала от вчера. 50кг и 735 грама. Още малко и ще се вместя във френските стандарти. С този активен полов живот – може и утре! Сипвам на Котю малко от неговото „кюспе” в купичката му и докато се навеждам усещам острата миризма на котешка урина. Хехехе.. Котю се е изпикал в обувките на Пильо. Ми да не ги е оставял на показ! Сега ще му се наложи да ги изхвърли, защото ще смредят докато свят светува.
Иван ми звъни на мобилния, значи е долу. Грабвам си чантата и ключовете, скачам в обувките и изчезвам.

Иван седи в лимузината и решава кръстословица. Влизам и той хвърля вестника настрана и ме награбва. Като не пропуска да ме целуне зад ухото. Усетил ми е слабото място. Леко, де – нежно му се скарвам аз. Днес трябва да се работи.. Той се оправдава, че на прост човек само секс му се прави, целуваме по устните и потегляме.

Мило Дневниче, тук му е мястото да спомена, ча аз работя в офиса на фирма Ядец. Една от най-големите компании в страната. Предмет на дейността – манджа! Компанията има по 9 магазина в бизнес-зоните на всички големи градове, по един по аерогарите и още десетина в съседни държави. Плюс това зареждат всички супермаркети и изнасят готови продукти. Паеля, батър-чикън, ризото, зелено къри, лазаня, огретени, супи и тям подобни шедьоври на национални кухни от цял свят – в еко-кутийки, рециклиращи се. . Покойният съпруг на Веселата Вдовица и покойната му първа съпруга са започнали от малко кафененце в нашия град. Срещу Парламента. Жената умеела да готви здравословно дори сандвичи. Управляващите си умрат за здравословна храна, нищо че пуснаха Сульо и Пульо в страната ни да ни тровят с бързи фъшкии. Потръгнало им на хората и след две години вече отворили няколко роботизирани кухни с квалифициран персонал в града и първите няколко магазина. И така.. Така се става богат. Работиш като луд няколко години, отваря ти се шанс – грабваш го и гайдата ти готова надута, ти само си мърдаш пръстите после. Има и изключения, разбира се. Като Сълзица.. Не знам с какво се е занимавала преди, но откак се е оженила за клетия мъж вече покойник – само пръстите си е мърдала и е правила сметка на готовите пари... Не, че И завиждам.. Напротив! Аз такъв живот не искам!

Пристигаме – 8.55 е. Обичам да съм точна. Натискаме се още 5 минути, разбираме се за довечера – кино и аз отивам на работа, а Иван отива да кеси пред фризьорския салон.

До обяд си свършвам всичката работа и тъкмо да тръгна за почивка - ето ти я Шефката. Накъдрена на едни масури – цяла Друзела, на Пепеляшка сестра И. Хич не знае как да се нагласи. Дрехите И винаги са с един номер по-малки, иначе струват майка си и баща си. Рени, казва ми още от вратата, ела в Кабинета. Тръгвам след нея с лошото предчувствие, че пак ще изляза от джобовете – я тирамису, я геврече, я и двете – 30 кинта! Седни, седни – посочва ми стола пред бюрото си и аз сядам. Зад гърба ми цялата стена е в монитори – всички магазини са под 24-часово наблюдение. Сълзица се пльосва на стола срещу мен и веднага започва – Разбрах за теб и Иван. Какви са ти намеренията?.. Ми, какви – казвам. Рано е още. Просто сме влюбени засега. И това е много личен въпрос, не мислиш ли? Тя ме гледа някак неопределено и вика – Да, личен е. Иван ми е син... Опсииии.. Ама, как така? Иван е на 26. .. Тя се подхилква и отвръща – Да, бях на 14, когато го родих. Сега съм на 40. Баща му беше на 18, съседи бяхме. Нашите не разбраха, че съм бременна, докато не влязох в седмия месец. Пък и аз не бях много наясно. Изхвърлиха ме на момента. Та, така.. Затова те питам. Този разговор трябва да си остане между нас. Никой друг не знае, че Иван ми е син. Ок – казвам аз. Няма проблеми. Иван е чудесен. Не прилича на тебе. Сълзица оголва зъби и тогава разбирам, че има същата усмивка. Нямаш си на идея в каква грешка си – казва. Хората се променят с годините. Какво ще ядеш за обяд? Пак ли салатка? На мен ми вземи сандвич с тюна. И ми подава 100 кинта.

Падна ми шапката! Буквално ми падна шапката! Баси интригата, баси чудото... Добре че досега не съм наплюла, както трябва Сълзица пред Иван. Все пак му е майка! Горкичкият! Нещастник по рождение му казвам аз на това! И тая кучка - защо го е взела за шофьор и защо крие от хората, че и е син? Сигурно, защото И е шофьор. Стискам стотачката в ръка и вървя по улицата. Насреща ми Пильо. Изглежда ми доволен от живота. Пиле – провиква се той. Не можах да се прибера снощи! Кака ти Сълзичка ми стопи лагерите.. Опасна е, да знаеш! Жена и половина! Оставам при нея, докато видя какво да правя със Симона. Вече не говори за „оправяне на нещата” с жена си... Пильо – казвам аз. Ела да седнем малко в Зеления Папагал, че нещо не ми е добре. Шмугваме се в Зеления Папагал и аз му разказвам под секрет за родителката на Иван. Пильо отмята глава назад и се смее като луд – с цяло гърло и сълзи даже му изкокнаха.. Пилеее, Пиле.. – вика ми той. – ние ще се сродим май в крайна сметка. Ще ти стана свекър.. А-ха-ха-ха.. Стига си цвилил, бе Пильо. Никак не е смешно – сръчквам го аз. Какво ще я правиш тая стара кошница? За едни мангизи децата ли ще си зарежеш? ... На Симона баща И каза, че ще ме стреля между очите ако му се мярна, Ренка. Обади ми се вчера. Симона подала молба за развод и дъртия платил яко. До седмица сме разведени. Взимат ми и БМВ-то. Ти нали не си казвала на Иван, че съм женен? Не, бе – отговаря – не съм. Само Жижи-тъпото да не му е споделило.. Ама той нищо не е споменавал. Аре, че трябва да се връщам. Твоята Дулсинея ме чака да И нося сандвич.

Взимам сандвич с тюна, кутийка салата сизър и две Ви-та и се връщам в офиса. Давам сандвича и едното Ви на Сълзица и си задържам ресто. Тя не казва нищо.

В пет часа Иван чака в лимузината пред фирмата. Отворя прозореца и ме повиква. Качвай се – казва – Сълзица има друг транспорт. Качвам се и той подкарва. Към морето. Спираме в една отбивка извън града и се любим без да се събличаме. Този път Иван е груб, което не е неприятно. Напротив, страшно е възбуждащо. Свършваме, той вади пакет влажни салфетки и ми предлага. Взимам си няколко и се почиствам, оправям си косата. Ти с Пильо ли обядваш ?– пита ме той внезапно.. Ти следиш ли ме? – отрязвам го аз. Майка ти ли ти плаща да ме следиш? – и веднага усещам, че съм сбъркала. Ивам се изчервява (за пръв път виждам мургав човек да се изчерви – и го намирам секси) и почти изкрещява – Сълзица не я намесвай в тази история! Тя няма нищо общо!... Как да няма нищо общо? На теб ти е майка, а на Пильо – любовница. Пильо се е нанесъл при нея. Иван мълчи известно време и после казва – Знам. И не ме интересува. Подхождат си. И двамата са сребролюбци. Сълзица никога не е обичала никого. Също като твоя Пильо. После започва да ме целува отново.

На брега на морето две от най-самотните души на света правят любов. Не секс този път. Любов. Без презерватив. Бавно, нежно. На СиДи-то вървят Сезоните на Жан Мишел Жар. ..

Отлагаме киното за друга вечер. Иван ме оставя пред нас и ми казва, че тази нощ няма да дойде при мен.. Искал да остане сам. Аз също – казвам му и го целувам по носа.

Котю ме чака на вратата с обвиняващ поглед. Паничката му е излъскана. Напълвам я с котешка консерва – сьомга и той яде лакомо, ушите му плющят. Минавам през банята, обличам си пижама и сядам пред компа.

Проверявам си имейла. Имам един – от баща ми.

Информира ме, че се жени. Утре имам рожден ден. На утрешния ден преди осем години почина мама. Изрод!