автор: sradev

Седя си над локвата и мисля
до тук ли стигнах или не съм тръгнал
изминат път или сън виждам,
написаното не разбирам, макар че триста пъти е премислено
дворец ли построих или дълбая дупка
това ли е бил изворът ми или бълвоча ми
Мисля да се напсувам, но няма на какво
Нещо проблясва, но не е злато, нещо помръква, но не е боя, нещо бълбука, но не е живот
Мисля с надежда, че не е моята локва, но в нея се оглеждам, в нея се познавам
С какво мога да я утеша, какво мога да й кажа - знаем се добре или добре се разминаваме
Седя и се чудя накъде да тръгна - вече опитвах и назад и на чорчик и все е една и съща.

Абе какво съм седнал да ти сервирам моята - нямаш ли си своя?