 |  Някой ден ще се върна...
в този празен, измислен,
безмилостен вътрешен свят,
някой ден ще напусна за миг
трепетликите под прозореца ми.
Няма да ти нашепна
нито думичка в пустите вечери;
нека пада над нас
само тежка до смазване, вътрешна тишина.
Леко ще те прегърна...
И в най-сладкото ъгълче на онези изстрадани устни
ще удавя очите си.
Моите грешни очи,
от които боли светлината ти.
Истинска.
Мека...
После пак ще се върна при стария източен бряст
и ще помня,
завинаги:
"Пак си неискрена,
днес ти пак си неискрена,
Меги."
Публикувано от viatarna на 14.07.2012 @ 21:50:31
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 15
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Прематюре" | Вход | 21 коментара (45 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Прематюре
от HAVA на 18.07.2012 @ 11:28:44
(Профил | Изпрати бележка) | Трудно ми е да реша кое е по логично или по-точно кое повече ми се иска - да коментирам текста ти или посланието зад всяка дума...
Не ми се ще да вярвам, че щом заявяваш "някой ден" си с ясното съзнание, че ще е никога. Тогава ще ми е още по болно за невъзможното случване,
за онова самоосъждащо се самоообричане и за тайното желание, за бягство от реалността (си).
Спасява те единствено измислената реалност на поезията.
Да, това е стойностна поезия :) |
Re: Прематюре
от secret_rose на 18.07.2012 @ 14:04:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | "Някой ден" е равносилно на "никога", когато осъществяването от стиха се случва в извънвремевите пространства... Остава си назад :) Но щом е прематюре, ще се връща, за съжаление...
@--;--
Много дълбок прочит. Благодаря ти... |
]
Re: Прематюре
от Boryana на 14.07.2012 @ 21:59:24
(Профил | Изпрати бележка) | Няма как да си неискрена... Виждаш ли, дори на не говориш, искрени са очите ти, движенията ти, усмивката или тъгата ти. Ти просто не можеш да бъдеш неискрена.
Извън горното, чието място май не беше тук, но какво пък, много важно, :), стихът е в твоя неподражаем стил- мек, нежен, откровен до...болка и до красота.
Така... |
]
Re: Прематюре
от zaltia на 14.07.2012 @ 21:59:43
(Профил | Изпрати бележка) | Финалните думи, са се запечатали в душата ти Меги...
Сигурно ще ги чуваш дълго...но стихът ти е обич...топла и голяма...така го усетих.
Ти си невероятна...
|
]
Re: Прематюре
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 14.07.2012 @ 23:16:26
(Профил | Изпрати бележка) | При теб всичко е истинско - почти е невъзможно да се открие художествена измислица...
Здравей:) |
]
Re: Прематюре
от voda на 15.07.2012 @ 00:02:47
(Профил | Изпрати бележка) | Едно болезнено връщане към вътрешния си свят...
Харесах! |
]
Re: Прематюре
от doktora на 15.07.2012 @ 00:57:26
(Профил | Изпрати бележка) | ...знаеш ли, прочетох коментарите под стихото ти...
Аз, по принцип, рядко го правя, за да не се повлияя, уж, колко тъпо, нали...(
После пак ще се върна при стария източен бряст
и ще помня,
завинаги:
"Пак си неискрена,
днес ти пак си неискрена,
Меги."
О, да, мила розичке...казваме истината и губим...лъжем (в най-благородният смисъл на думата)... и печелим?!?
... е, така е в тойзи живот...несъвършени сме, Мам...несъвършени сме...( |
]
]
Re: Прематюре
от kasiana на 15.07.2012 @ 09:32:21
(Профил | Изпрати бележка) |
някой ден ще напусна за миг
трепетликите под прозореца ми.
Няма да ти нашепна
нито думичка в пустите вечери;
нека пада над нас
само тежка до смазване, вътрешна тишина.
....................
БОЛКА [kartinki13.hit.bg]
С обич() |
]
Re: Прематюре
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 15.07.2012 @ 10:33:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | ще помня,
завинаги:
"Пак си неискрена,
днес ти пак си неискрена,
Меги."
Някакъв самосъд е това. Човек трябва да може да си прощава.
Хубаво, ИСКРЕНО стихотворение!
Поздрав! |
]
Re: Прематюре
от mariq-desislava на 15.07.2012 @ 12:51:20
(Профил | Изпрати бележка) | Възможно ли е да бъде преживяна подобна болка, болка, която крещи зад думите - ела насам, да те щипна за проверка жива ли си:) Неискреността за мен е най-лошия възможен порок, но и да си искрен също боли. Ако оперираме сърцата си от болката не бихме били хора. Да си човек боли. Но какво пък - човешкото сърце може да понесе всичко, дори това да не го обичат.
|
]
Re: Прематюре
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 15.07.2012 @ 15:23:40
(Профил | Изпрати бележка) | Толкова дълбоко ги усещам тези твои стихове понякога,че не мога да го опиша с думи...
Сърдечни поздрави :))) |
]
Re: Прематюре
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.07.2012 @ 16:05:03
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Болезнено красиво и замислящо... Който може с прематюр...Явно е нужна някаква непозната за мен сила...
Искрена в неискреността си..Това също е сила!
Поздрави за искреното стихотворение,Сикрет! |
Re: Прематюре
от secret_rose на 15.07.2012 @ 20:06:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Кръстих го така понеже... имаше още време да се доизноси... нещото, а се наложи да се роди преждевременно. Преждевременните неща понякога не успяват да вдъхнат живот. Да можехме да го доизчакаме...
Човешка работа, бърза :) |
]
Re: Прематюре
от Markoni55 на 15.07.2012 @ 20:19:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Прегръщам те Меги. Толкова естествена си в своите стихове. Невероятно! |
]
Re: Прематюре
от daro на 16.07.2012 @ 09:46:57
(Профил | Изпрати бележка) | ...докато сме в руслото на добродетелност,
винаги ще има и кой да ни санкционира
...присъствен спомен, мисъл...минало
...за текста - нека остане в тръпчинките на мълчанието :)
...(.) |
]
Re: Прематюре
от Omaia на 17.07.2012 @ 17:53:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Непресторена, магнетична изповедност. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 5
Всичко: 433
Онлайн сега:
