автор: vladun

Ранен съм аз...
Злорад – смехът ти стърже.
На твойто жило
вече не издържам.
Как смееш
да си правиш с мен гаргара –
та аз съм водопадът
в Ниагара.
И милост няма
повече да чакам –
смеха ти
ще удавя в Титикака
или - за да е моят ден
по-светъл -
ще го изпържа
в Попокатепетъл.
Не дръзвай с мене
да си правиш глума –
забрави ли,
че съм роден край Струма?
Затуй не се бави,
а бърже-бърже
ела – душа и тяло
да превържеш.