автор: nickyqouo

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Когато настъпи суматохата Зак се събуди и докато още разтъркваше натежалите си клепачи и се озърташе сънено, демоните вече бяха вкопчени в схватката. Зак се изправи, изтегли огромния си тежък меч и разтърси глава.
Когато това не помогна надигна един от меховете с вода, отпи няколко глътки, а по-голямата част изля върху главата си както бе виждал да правят истинските люти мъжаги. Студената вода го поосвежи. Накани се да тръгне надолу към сражението, което се вихреше на полянката около старо разклонено дъбово дърво, когато Алва го повика:
- Ела тук мъжленцето ми. Имам нужда от помощ за да охранявам тази тук - в съскащия глас се долавяше подигравка но Зак вече бе започнал да свиква с това и не обърна внимание. Затътри се по лекия наклон към огъня край който стоеше Алва, на около десетина метра от самия Зак. Влачеше тежкото оръжие в дясната си ръка, острието „ореше” в тревата. Алва стоеше край огъня. Очите и бляскаха отразявайки пламъците. Накълцаните парчетии от буйните и кичури стърчаха безразборно във всички посоки. Бе отпуснала ръце край тялото си. Бойният костюм плътно обвивашше мускулестите и бедра, тънкия кръст и стегнати гърди. Зак се бе захласнал по тялото и! Отново! За кой ли път! Осъзна, че я зяпа и разтърси леко глава. Капки вода се стекоха в очите му. Продължи да крачи напред, пред погледа му всичко се размаза заради стеклата се вода. Въпреки всичко Зак продължи напред, вдигна оръжието си и опита в движение да го прибере в ножницата. Замъгленият поглед не му позволи да види, че крачките му го водят към малка купчина цепеници подготвени за поддържане на огъня. Спъна се в тях, залитна напред, успя да направи крачка и да се задържи за миг но падането бе неизбежно! Падаше напред, в дясната си ръка стискаше дръжката на меча, очите му бяха опулени в опит да видят нещо в отблясъците на огъня и спусналата се нощ.
- Хей, внимавай с това - заповеден женски глас се извиси и премина в писък на болка когато острието се заби в корема на овързаната като в пашкул Рембрандина Хоол, простряна на земята по гръб. Острието прониза тялото и, заби се в земята! Закари бе отпуснал цялата си маса върху грозното оръжие, мечът започна да се накланя под натиска на тялото му и да разрязва плътта на Рембрандина Хоол към левия и хълбок. Зак стискаше с дясна ръка дръжката, с лявата опита да се подпре на острието. Извиващото се тяло под него се опита да го отхвърли, ръката на младежа се плъзна и пръстите му бяха срязани до кокал. Разкрещя се и той. Опита отчаяно да се изправи като се подпря на тялото под него. Обилната кръв го подхлъзна и той заби лице в ръбатия предпазител на меча. Дясната му буза се разпра от ъгълчето на устата почти до ухото. Момчето крещеше неистово! В очите му се стичаше вече не само вода но и кръв, загуби всякаква ориентация, изпадна в ужас! Болеше го адски! Адски!
Всичко това се разигра за броени секунди. Толкова бе необходимо на Алва да притича и да го издърпа, като го сграби за гърба на дрехата му, от тялото на Рембрандина Хоол чиито крака ритаха в мократа изпотъпкана трева и дълбаеха коловози. Ноктите и се забиваха в дланите и тя крещеше, крещеше! От корема и стърчеше нелепо наклонен и обагрен в червено Заковия меч. Алва го зашлеви мощно през мутрата. Отметна косата от очите, отпра предницата на ризата и избърса очите му. Зак залепи ръце на лицето си и запремигва на парцали.
- Какво направи, жалко лайно? Мършо гнусна! Жалък недъгав тъпак с гладък като тава мозък! Имало ли е поне един случай в смрадливия ти живот когато си се оглеждал около себе си, нищожество! - Алва едва не излезе от кожата си, натресе още един тупаник в дясното око на Зак с което го повали назад и се обърна към Рембрандина.
Положението беше безнадеждно, това личеше от пръв поглед! От двадесет сатниметровия разрез в корема бълваше гъста тъмна кръв и надничаше топка черва удържана единствено от залепналите краища на ризата и. Виковете които се изтръгваха от прехапаните устни за кратко се бяха превърнали в тихи стнания.Въжетата се бяха впили дълбоко в тялото, от забиващите се в дланите нокти също струеше кръв. Красивото лице бе обляно в сълзи на болка и пот. Мъките и щяха да продължат дълго. Алва се объра отново към Зак, който бе седнал в тревата, бършеше лицето си и се взираше невярващо в гледката пред себе си.
- Аз, аа..азззз....не исках, такова...Стана случайно!
- Да, стана случайно, защото случайно ти си пълен идиот! Дори един двугодишен демон несретник има повече ум от теб!
Алва го пронизваше с поглед.Очите и сякаш прогаряха дупки в тялото на Зак.
- Стани и довърши делото си жалък помияр! Избави я от мъките!
Зак се вцепени след тези думи.
- Ставай и грабвай меча тъпако!
- Ннее...не мммоога! Не мога! Аз...аз, аз...не мога!
Започна да се тътрузи по задник за да се отдалечи от тялото на Рембрандина и от побеснялата змия Алва. Последната скочи върху него, в ръката и изневиделица се появи нож. Опря го под лявото око на Зак и прошепна в ухото му:
- Сега ще извадя това око, но няма да го изям защото е око на жалък помияр и страхливец! След като го извадя ще отидеш и ще я довършиш, ако ли не ще извадя и другото ти око, ще те пребия с тояга и ще дам топките ти, ако изобщо ти се намират такива, за закуска на котката Зуза!
Ножът се впи в меката плът под окото на Закари Трул. След секунда всичко свърши сред писъци и бълваща кръв от зейналата дупка в лицето н младежа. Закари Трул Едноокия извърши най-разумната постъпка в досегашния си живот. Рипна от земята, с хлипове и жални звуци наподобяващи вой изтегли своя ръждив, грозен меч от тялото на Рембрандина Хоол и я довърши с един удар! Главата се търкулна по лекия наклон. При всяко претъркулване облещените сини очи сякаш дълбаеха дупки в сърцето на Зак Трул. От носа му се стичаха редки сополи, той ги облизваше с език или размазваше с опакото на ръката смесвайки ги с кръв преди да полепнат като кора по мутрата, ръкава и останките от яката на ризата му. Главата спря до един огньовете ограден с камъни, косата се преметна през импровизираното огнище и пламна.Тялото на Рембрандина бе престанало да рие с крака в мократа трева. Зак се обърна към Алва. Тя държеше окото му в шепата си! Стисна го! То се пръсна като зряла слива и по ръката и потече лигава слуз. Хвърли останките в огъня.
Замириса! Зак промълви:
-Ти ме осакати, кучко! Ти ме обезобрази, мръсна кучко! - Трепереше от ужас и не смееше да и налети. Болката си проби път до ужасеното му съзнание! Зак Трул изкрещя, краката не го държаха повече, свлече се на земята и загуби съзнание.


*******

Демоните се втурнаха да гонят избягалите пленници. Тези които последваха Негул успяха да видят как Браг изтегля своята брадва от това което доскоро беше човешка глава и я почиства от полепналото с шепи пръст. Обърнаха се и хукнаха в обратна посока. Браг излезе на полянката секунди след тях и закрещя:
- Хей, тъпаци! Спрете! Спрете се веднага! Поне няколко да останат! Чувате ли? Хей, дебелогъзи,з ъбати колибари, къде хукнахте всички? Идиоти!
Виковете му останаха безответни. Изкрещя отново:
- Лоуг! Лоуг, умнико! Къде изчезна?
След като не получи отговор Браг преметна брадвата на рамо като дървосекач, огледа притихналата полянка осеяна с трупове, предимно на демони и промърмори под нос:
- Гола-вода сме! Четири-пет човека ни избиха като крави в кланица. Тъпакът Лоуг също е хукнал да гони дявола в горите посред нощ! Онези са опитни бойци, могат да избият още от нашите в тази тъмница. Дано Лоуг има поне малко разум в тиквата и се върне невредим!
Яките му крака го понесоха нагоре към основната част от лагера. Вятърът се бе усилил. Двете луни се блещеха високо в нощното небе.


*******


Алва наблюдаваше приближаващия се Браг. Бе имала време да свърши още малко полезна работа. Претърси Зак Едноокия и откри своя кичур напъхан в кесия заедно с няколко дребни монети. Извади скъпоценната си коса и я скри в един от многобройните джобове на бойния костюм. Затисна с колене кльощавите ръце на момчето. Седна върху гърдите му, напъха грубо бойния си меч между зъбите, натисна като с лост настрани. Устата зина, острието изпочупи няколко зъба и сряза устните. Клепачът на единственото око потрепна. С бързо движение на своя нож Алва отряза езика на Закари ,върха на ножа проби някъде бузата му. Тялото се загърчи под нея, от гърлото излизаха хъркащи и гъргорещи звуци. Бликащата кръв пълнеше устната кухина и се стичаше в гърлото на Зак. Алва го удари с дръжката на ножа в слепоочието изпращайки го отново в безсъзнание. Изправи се и го обърна на една стана за да не се удави в собствената си кръв. Метна езика в огъня. Отпадък от тялото на страхливец! Осмели се да я нарече ”кучка” - вече никога няма да проговори, камо ли да я нарича „кучка”! Този мърльо не заслужава да притежава косите и. Мърша! Мърша! Никой не заслужава да притежава косите и! Никой! Яростта я обземаше и изпълваше сърцето. Няма да слугува никому! Робиня на тези тъпаци и изроди! Да вървят по дяволите всички традиции! Тя е първа в колоната! Ще ги избие,ще си върне отрязаните коси! Традициите вече не са това което бяха! Ха!
Забеляза една самотна фигура да крачи по лекия наклон към нея. Другите се загубиха в храсталака за да преследват бегълците. С тяхното слабо зрение (Алва би заложила едната си ръка за това), че няма да уловят никого, а дори бе възможно да дадат още жертви или пък в тъмнината да се избият помежду си. Роби с оръжие! Та те са по-опасни за самите себе си отколкото за своя враг. Нямат шансове! Алва успокои дишането си. Подготви се да посрещне Браг-демона.


*******


Лоуг се носеше през гъсталака като малък танк. Подведе се по другите и хукна да преследва бегълците. Не виждаше добре нощем, както и всички демони, това бе характерно за расата. Ориентираше се по звуците. Отначало чуваше много от своите навсякъде около себе си. Чуваше ги шумно да напредват през шубраците, да трошат клони и да мачкат храсти. Съвсем в началото като, че долови и нечий глас да го вика (може би Браг?), но слепия устрем го повлече и сега забавяйки ход той установи, че не чува друг шум около себе си освен създавания от него самия! В ума му прозвучаха предупредителни сигнали.
„Нима сме се отдалечили толкова от лагера и един от друг та дори и най-малък шум не се чува?” - мислите му бясно запрепускаха! ”Щом сме толкова далеч и така разпръснати, с лошо зрение нощем, човеците могат да ни дебнат и избиват един по един! Майко мила, колко демони загинаха тази нощ! Ако тези двамата съсекат още няколко в гъсталаците, плановете ни не струват и шепа сол! Майчице, къде ми беше ума? А Мортир ме остави да се грижа за лагера! Когато се върне и види всичко това, тогава какво ще обяснявам?”
Лоуг бе застинал като статуя, не долавяше по-особени звуци от воя на вятъра в блъскащите се клонаци. Бавно се обърна и се опита да потърси обратния път през гъсталака.

*******

Високо в орбита над планетата отвъд небесата, кръжеше навигационен спътник. Още по-високо, от пурообразното тяло на космическия кораб на Брон Пътешественика се отдели маневрено ракетно тяло. Зад опашката му изригна километричен бял пламък. Стрелна се с висока скорост насочвано от своите сензори. Криеше се до последния възможен миг в сянката на планетата. Когато го засече, навигационния спътник опита да маневрира със собствените си двигатели. Неуспешно! Бе твърде тромав и бавен. Просто не бе създаден за преследване с ракетен разрушител. Успя да предде кратък сигнал - запитване до кораба-майка, преди ракетното тяло да се забие в него и да се взриви разпилявайки себе си и навигационния спътник на милиони безполезни парченца космически боклук.
Над Вандерлее неочаквано за няколко мига проблясна трета луна. Мнозина в безкрайната равнина го сметнаха за предзнаменование. След мигове ярката нова светлина в небосвода угасна.


*******


Мортир Некронакс се взираше в яркото избухване в нощните небеса над Вандерлее. Бе потърсил моментален контакт с навигационния спътник чрез „зеленото око” но компютъра не успя да се свърже. Потърси контакт с кораба-майка – също неуспешен. ММЛК анализира ситуацията и докладва, че според изчисленията му навигационния спътник би трябвало да се намира в центъра на наблюдаваното избухване. Вероятността взривения в небето над Вандерлее обект да е техния навигационен спътник бе над 98%,според ММЛК.
- Каква е причината според теб? - Мортир бе свалил поглед от небето където останаха да блестят само двете естествени луни на планетата и огледа гората около себе си. Вече не би могъл да разчита за ориентация и навигация „отгоре”, щеше да му се наложи да се справя сам.
- Едва ли е случаен метеорит или повреда в двигателите довела до експлозия, - отговорите изникваха в главата му сякаш породени от собствените му мисли. Едва успяваше да оформи мисъл и вече изникваше някакъв отговор.Дори на моменти се улавяше, че не мисли за ММЛК като отделен интелект, като изкуствен обект, а сякаш разговаряше със самия себе си! Получаваше се някакво симбиотично състояние! Или паразитно? Като разбира се паразита в системата бе Мортир. При симбиоза и двата вида получават нещо един от друг, има взаимно полезен и жизненоважен обмен. А какво би могъл да предложи Мортир на ММЛК? Нищо!!! В такъв случай изглежда, че общуването им бе по-скоро паразитна форма! Или ММЛК бе просто машина която трябва да бъде използувана и самата тя е създадена с такава цел и няма (а не би и могла!дали?), да има нещо против това.
- Система за саморазрушаване? - Мортир търсеше някакъв вероятен отговор, различен от това което се натрапваше и изплуваше веднага на повърхността като почти сигурен отговор, а именно,че спътника е атакуван и разрушен умишлено.
- Навигационния спътник разполага със система за самоунищожение но за задействуването и има формалности, неколкократни проверки и задължителни протоколи.Щях да бъда уведомен за това.
- Кой би могъл да подаде команда за самоунищожение на спътника.
- Ти, чрез мен!
- Възможно ли е такава команда да бъде изпратена от кораба-майка?
- Да,възможно е. Но тъй като на кораба-майка няма живи същества, в смисъла на биологични живи същества, които да управляват командата би трябвало да дойде от компютърния интелект управляващ самостоятелно кораба и спътника щеше да ме уведоми за стартирането на такава процедура.Това е стандартно подсигуряване срещу грешки. Изисква се потвърждение на командата от още един източник.
- Освен когато е подадена от биологическия командващ, нали?
- Да. Тогава се стартира без потвърждение след като бъдат подадени необходимите кодове които са известни само на точно определен биологичен индивид.
- В нашия случай тези кодове са били известни на Брон Пътешественика, така ли е?
- Да, точно така.
- Аз не бих могъл да ги знам, - продължи да размишлява на глас Мортир, - и някак по невнимание да подам такава команда, нали?
- Да, ти не ги знаеш.
- Ако бях поискал да ги науча щеше ли да ми осигуриш достъп?
- Вероятно не.
- Колко вероятно?
- 99,99%.
- Ами онзи 00,01%?
- Допустим процент грешка като се вземе под внимание техническото ми състояние, възраст, амортизация.
- Защо не би ми осигурил достъп до тези кодове?
- Стандартни защитни процедури срещу чужденци в чиито ръце би могъл да попадне един ММЛК. Случва се какво ли не.
- Да, живота е странен, много по-странен отколкото си представяме. Обаче! - Мортир вдигна пръст в многозначителен жест въпреки, че събеседника му бе до голяма степен невидим. - Обслужващата станция те изцеди до дупка, нали?
- Да. Там не успях да защитя информацията си дори и за част от секундата.
- Да се върнем на унищожения спътник! След като възможността за самоунищожение отпада, какво ни остава? Повреда в двигателите и метеоритен удар са много, много слабо вероятни според теб! В такъв случай най-вероятния отговор е ....?
- Умишлено разрушение с външен удар. Най-вероятно ракета.
- Кой? Кой би искал да унищожи спътника?
- Корабът-майка.З ащитни процедури. Чакал е стотици години потвърждение за това, че господаря Брон е загинал долу на планетата. Сега прекъсва връзките, унищожава следите и най-вероятно се отправя към родната планета.
- Защо не е изпратен автоматичен уред на повърхността за да търси Брон след като толкова дълго време контакта с него е бил прекъснат?
- Инструкциите на господаря Брон в това отношение бяха много конкретни. Той обичаше сам да изживява приключенията, сам да се справя с трудните положения и да получава удоволствията си.
- Но всъщност реалното тяло на Брон Пътешественика се намира на кораба-майка! По-дяволите! Може би дъртото копеле се е събудило като някакъв вампир?!
- Невъзможно. Съзнанието му загина тук преди стотици години.Там горе, на борда на кораба-майка има само една телесна обвивка.
- В такъв случай, след като Брон е колекционирал свои приключения на други светове, в други тела и форми на живот той би трябвало да ги запазва по някакъв начин! Защо тогава да няма копие на съзнанието на собствената си личност и да се възстанови в своето тяло?
- Да, господаря Брон има многобройни копия на своето личностно съзнание и той ще се възстанови но на родния свят. Такива копия е рисковано да се разнасят в космоса. В космоса всичко е възможно да случи.
- Ха! Та това е тъпо! След като има множество копия на своето съзнание защо да не пази на своя космически дом едно или две от тях? Ей така, просто за всеки случай!
- Ако попадне в ръцете на недоброжелател и бъде вложено в тялото на роб например или животно, насекомо? Това би било сериозен проблем за съзнанието на господаря.
- Аха, да, да! Вероятно си прав! Господарско съзнание! Точно така! Но да не забравяме, ”че внаги има има и по-голяма риба”!
Докато водеше този мисловен разговор с ММЛК, Мортир крачеше през горските шубраци проследявайки собствените си следи оставени преди това. Бе открил необходимите растения (с помоща на ММЛК разбира се, какво разбира Мортир Некронакс от билки, глупости на търкалета!) „зеленото око” осигуряваше добра видимост в ноща за да се движи в правилната посока.
Зуза както обикновено се мотаеше в краката му.
- Значи смяташ, че кораба-майка е ударил с ракета или с каквото оръжие разполага и в чиято ефективност не се съмнявам, навигационния спътник и е поел курс към дома на автопилот?
- В общи линии.
- Знаеш ли, гложди ме едно съмнение! Една подла, малка част от мен рови и човърка надълбоко! Не ме оставя на мира! След като унищожава следите от чуждо присъствие, кораба-майка би трябвало да се погрижи и за теб!
- Вероятно вече е сторено необходимото, или ще бъде сторено всеки момент.
- Хей! Сериозно ли говориш? ’Що не каза по-рано? Може ли да те засича?
- Излъчването ми достигаше до навигационния спътник.
- Значи не може да те засече! Корабът-майка е далеч нали? - Но в мига в който оформяше този въпрос Мортир предусещаше отговора.
- Приближил се е значително. Това не е боен кораб, оръжията му са леки, с не много голям обсег.
- Данните от твоите контакти с навигационния спътник все пак му дават приблизително местоположение.
- Точно така.
- Ако вземе в предвид дори и най-бързия човешки ход или дори скоростта на препускащ кон и засече времето от последния контакт, компютъра на кораба-майка би успял доста точно да определи пределните точки на отдалечаване от мястото на последния контакт. Т.е.ще има един доста точен периметър, една окръжност някъде в която ще се намираме ние! В най-добрия случай няколко десетки километра! Майко мила! Прав ли съм?
- Доста точен анализ на ситуацията.
- Хей, нали не може да те взриви дистанционно? Ти си в главата ми по-дяволите!
- Компютърът управляващ кораба-майка няма кодовете за достъп до моята система за самоунищожение.
- Триста дяволи и топки козина в гърлото на Сатаната! Защо не започна с това? Надрънкахме куп тъпотии, а ти не ме светна, че имаш устройство за самоунищожение! Господи защо не се самоунищожавахте и взривявахте през тези шестстотин години след смъртта на Брон? Точно сега ли се сетихте? Проклета шибана история!
- Успокой се Мортир. Ти просто не попита.
- Ще се успокоявам по-късно! Давай да търсм решение, да търсим изход! С какво време разполагаме? Каква бомба ще използува? Къде да се покрием? Божичко, главата ми ще се пръсне! Трябва да има някакъв изход! Някакъв начин! Трябва на всяка цена да предупредя другите! Браг, Лоуг, Зак, Алва, останалите демони, Рембрандина! Проклятие!
- Реалистичният анализ показва, че е невъзможно да се намери изход от положението Мортир. Трябва да го приемеш! Край на играта!
Мортир тичаше с максимално възможната скорост през гората. Кубинките хвърляха пръст, камъчета, мокри листа и парчета от прекършени клонки на метри зад гърба му. Шубраци го блъскаха в лицето, гърдите, бедрата. Зъбите му бяха стиснати до болка! Главата му пулсираше, мислите се мятаха като обезумели. Сякаш диво животно затворено в клетка два на три метра, неспирно блъскащо се в решетките мъчейки се да провре муцуна и тяло през твърдия неподатлив метал обградил го от всички страни, откъснал го неочаквано от свободата. Стегнати мускули, издути вени, разтягащи се до предела си сухожилия, кълбо от жизнена енергия търсеща път дори там където няма такъв!


*******


В атмосферата на планетата навлизаше с викока скорост ракетен разрушител. Бе излетял от кораба-майка след опита на ММЛК да се установи контакт. Местоположението бе локализирано с точност до микроединица. Зад опашката изригваше километричен бял пламък. Навлизайки в атмосферата край свръхтвърдия и непроводим топлина корпус започнаха да проблясват пламъци породени от триенето с въздуха при висока скорост. Носеше четири ударни глави!


*******


Дзззъннн! Браг отби удара на меча със своята брадва! Влагаше всичко от себе си! Въпреки знанието, че е обречен, че схватката очи в очи с планински ловец е непреодолимо изпитание, продължаваше да се бие. Смело сърце!


*******


Зак се завърна в реалния свят, света на болката и безумието! Сякаш изплуваше от гъста мъгла и попадна в малко по-разредена такава. Отнякъде се чуваше звънтене на оръжия и тежко дишане. Пред замъгления му взор се мятаха в лудешкия танц на оръжието две добре познати фигури.


*******


Мортир Некронакс се препъна и полетя по склона. Главата му се удари в дебелия дънер на повалено вековно дърво. Ударът бе жесток! За кратко загуби съзнание! Виждаше значително по-зле от преди! Изправи се олюлявайки се и попипа машинално лицето си. Бе станало лепкаво, вероятно от кръв изтекла от нова рана. ”Зеленото око” почти се бе измъкнало от лицето! Докосна го леко. Измъкна своя нож, военен модел, назъбен отгоре, заточен с лазер и снабден със специален улей за оттичане на кръвта.Плъзна го край носа си, опря в костта на очната кухина! Натисна като с лост! Рязко и силно! Викът на болка отекна и се запремята по склона, през шубраците и между дървесата като нещо живо.

*******


Лоуг изхвръкна от храсталаците на полянката под вековния дъб, където се бе разиграла схватката с човеците-пленници. Двете луни обливаха пейзажа в слаба светлина. По-нагоре по склона край централните огньове на лагера различи две биещи се фигури. Пое дълбоко дъх, нададе смразяващ кръвта вик и се понесе нагоре по склона като самия дявол!


*******


Тир Хоол бе предал душата си на тези (или този), които се грижат за душите на хората след смъртта, според делата им приживе.


*******


Демонът Рог - следотърсач и разузнавач, поседна под едно толямо дърво за да си отдъхне за минутка. Уверен бе, че вече е близо до лагера, след глупавото преследване на хората в нощната гора.


*******


Ако бе възможно да получи подходящите медицински грижи, въпреки многобройните си и тежки наранявания, Дааг Масон вероятно би оцелял!


*******

Браг нанесе тежък ритник в коляното на Алва. Бе скъсил дистанцията! Това не бе добра идея! Замахна с брадвата. Тя се изплъзна с неуловимо змийско движение. Тежкото оръжие потъна в пръстта. През ума му мина като ярка мълния мисълта: ”Много е бърза! Как допусна да я ритна? Капан! Това е капан!”. Мечът на Алва се стовари върху дръжката на бойната секира и я преряза! Браг се хвърли върху нея преди да е замахнала в обратната посока. Животът му вече не струваше и шепа пръст! Краят бе съвсем близо!


*******


Първата бойна глава на ракетния разрушител се отдели.


*******


„Зеленото око” отхвръкна нанякъде. От гърлото на Мортир Некронакс излизаше нечленоразделен, животински вой! По накълцаното лице се стичаха струйки кръв. Опита отново да се затича в посоката където трябваше да се намират приятелите му. Разумът и тялото протестираха, отново стресирани до краен предел те поеха по вече позната пътека.


*******


Масата на Браг наруши равновесието на Алва. Устата му захапа над лакътя ръката държаща меч. Събори я на земята. Осъзнаваше, че лявата и ръка е свободна и очакваше да почувствува острието на ножа в тялото си!


*******


Лоуг стовари брадвата! Отсече ръката на Алва при рамото. Безполезната вече телесна част продължи да стиска дръжката на ножа забит под ребрата на Браг.


*******


За период от тридесет секунди втората и третата ударни глави на ракетния разрушител се отделиха.


*******


Мортир Некронакс се свлече на земята. Разумът му се изключи, отказа да приеме смъртта. Личността на Мортир Некронакс се сви в черупката си, скри се и се остави на автопилот. За онази неизмеримо малка част от хронологическото време в която възникват мислите, в ума му проблясна: ”АКО ОЦЕЛЕЯ, КЪЛНА СЕ, ЧЕ ЩЕ СТАНА ПОЖАРНИКАР!”.



*******


Вторият удар отнесе горната част на черепа и. Едно червено око гротескно провисна отстрани на лицето. Лоуг изтегли Браг от тялото на Алва и го положи встрани на тревата .Дишането му бе тежко.
- Умирам свободен братко Лоуг! Свободен!
- Хей! Хей, няма да умреш днес приятелю! Стегни се! Хайде де! Ти си Браг-демона! Забрави ли?
- Падащи звезди братко Лоуг! Падащи звезди! Какъв по-добър край от този! Това е добро знамение! Виж! Само виж! Сякаш идват точно към нас!
Лоуг изви врат и погледна към небето.
„О, богове! Каква красота!” - помисли.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~

Но не Боговете (те по-скоро нямаха нищо общо с цялата тази работа), а тези които искаха да бъдат такива! Светлинната и взривната вълни оставиха зона с двадесет километров радиус която се характеризираше с четири дълбоки и много широки кратера, втечнени и застинали в стъкловидна маса скали, овъглена земя, опустошени гори, ливади, потоци и реки, зверове и растения. Изтрити от лицето на земята селища, крепости, ханове и градчета. Радиоактивността достигаше десетки пъти по-далечни граници. Облакът пепел щеше да даде своя принос към апокалипсиса. Оръжията притежаваха необходимите качества, не ще и дума! Като цяло гледката от орбитална височина бе впечатляваща и интересна. В северните части на равнината Вандерлее загинаха две малки провинции, но в съседните се родиха нови легенди и митове и там все още бе едно добро и обширно поле за игра.

Възможно бе Брон Пътешественика да се завърне някой ден там, за да си довърши играта. Не по-малко възможно бе и Мортир Кьоравото да се опита да му попречи с всички сили.