На нашата спирка те чакам.
Ще бъда на ъгъл-до знак.
В душата понеже съм благ,
готов съм до залез да чакам.
А може и град да се сипне.
И дъжд из ведро да вали.
И може сърце да боли...
А може и студ да ме пипне.
Но аз ще те чакам отсреща
на нашата спирка-съдба.
За тебе съм вОдил борба
при зла съпротива насреща.
Ще бъда до знака изправен
с осанка на горд самурай.
Не съм аз за божия Рай,
защото от плът съм направен.
Дори да не дойдеш на среща
ще срещна аз залеза чер
и без да ти пращам хабер
ще пусна кръвта си гореща...