Съсипващо опасна съм.
Събирам липсите на влог,
а спомените в пощенска кутия.
Във тайника си за любов
отглеждам малкото на птица,
от упор стреляна по икендия.
Измислям празниците си.
Редя ги в слънчеви букети,
които подарявам на раздяла.
Умирам сто пъти на ден и
сто пъти в нощта възкръсвам
като в нелепа, изтерзана сага.
На дявола с опашката
премитам всички тъмни ъгли -
свърталища на бесове за смъртни.
Приличам на илюзия -
небе, завързано на възел;
на черен корен, хвърлен в бързея.
Безумства в пъзели редя.
Очите ми по тях стареят,
превърнали се в бедстващи огнища.
Живея, мамка му, живея
и моля се да не успее
онази смърт да ме превърне в нищо.