автор: veronikas

Обичам да ме гали тишина.
Тогава съм красива и лирична.
Подреждам в осем стиха любовта,
в деветия, внезапно спирам.
Тогава, пак се хвърлям във снега.
Но не, защото мразя топлината.
Напротив! Само, че така
намирам топло място за душата.
Понякога, усещам как снега
по устните ми чувствено се спира.
Умира. Вярвам, че в смъртта
щастлив е. Миг със мен е имал.
Обичам този миг на самота,
когато тишината ме завива.
Преписвам осем стиха чернова.
Деветият, в сърцето скривам...