автор: severianin

Ако дойдеш при мене – смутена, уплашена –
ще те срещнат два стола, легло и огнище,
маса, книги и четири дървени чаши*.
Още – четири голи стени.
Друго – нищо!

Ако искаш – ще сложа рендосана лавица
– кът за книгите, място за нов телевизор –
ще сменя обстановката, старите навици,
ще си купим диван, ще си купим сервизи...

Но стените не пипай!
Не мразя тапетите,
но какво са боите пред голото бяло?
Искам бели стени.
Голотата им свети,
както в мрака – без дрехите – твоето тяло.

Даже снимките скрий!
Знам, че тъй е прието,
но – откраднат – мигът, сложен в рамка, е страшен –
ако пазиш портрет, окачи го в сърцето си,
не превръщай стената в паноптикум прашен.

И кандило с икони не слагай, защото
няма нужда домът ни щастлив от разпятие;
не превръщай ъглите му в нова Голгота –
не разпъвай повторно Исус на стената.

Забрави за картините!
В туй ли е смисълът
– красотата у нас да увисне обесена?
Красотата не е къс платно боядисано –
би ли сложила в рамка душа?
Или песен?

По-добре да са бели и голи стените ни –
не облепяй с хартия, не слагай портрети...
Пъстроцветни платна не висят по душите ни –
нека – бяла – душата в дома ни да свети!

_____________

* Четири чаши – в Япония – традиционен набор от съдове за един човек.